Земята се помоли на Небето
с отворени в сухота пукнатини,
с протегнати нагоре дървета
и пожълтели от очакване листа.
Морна жега и жажда неистова
ги склуптурира в молитва.
Останали без дъх и изтощени,
не смеят да спрат да се надяват,
че само това ги крепи,
живи са в своите мечти.
В момент на безсилие,
на ръба на отчаянието им
Небето към тях се втурна -
за спасение
и в капки Любовта си изля,
мъката им да измие,
страданието им да изтрие,
пожали ги и ги погали
и им нарисува усмивка голяма -
извила се в багри дъга.
Прегърна ги нежно в обятията си
от свилена, гълъбова синева,
целуна ги с водата си,
вля се в тях,
притихнало отдаде се
и блажено със Земята се сля.
С утринната eнергия божествена
направете си заря,
като дадете воля
на всяка искрица
любов и красота
да прояви се,
да внедри се
в плътността на вашия ден.
Важно е вашите добри намерения
да се вплътнят
и в материалния свят
реално и видимо да се появят.
Че много хора вярват на очите и ръцете си само
и за да могат и те да израстат,
трябва чудесата
чрез личните ви преживявания да се въплътят.
Един ще "чува" Небесния Глас,
друг ще вижда светът "невидим",
ще общувате със същества,
които до вчера,
не сте вярвали, че съществуват.
И постепенно ще разберете
колко много сте тез,
макар и от различни светове,
които работите за Божието Дело,
и как в незримото за другите
ваше взаимодействие,
нещата случват се по-леко,
по-бързо и благополучно.
Вий тоз съюз запазете,
че той прави ви силни
да устоите на атаките тъмни
и успяващи в мисията своя светла да бъдете,
вие, пазители на Светлината,
деца на Любовта Божествена, неизмерима.
Сега ви благодарим за вашата отдаденост,
за подвига ваш велик -
да бъдете Светлина
в най-голямата тъмнина,
да бъдете Любов сред злото,
че вие не се отказвате,
а решителни и смели сте,
и Бог с вас се гордее,
и ви подкрепя всякак.
На Божията Помощ разчитайте!
Пратени са Светлинни Същества
в подкрепа на всеки от вас, деца.
Свързани с Отца си бъдете,
Гласът му "чувайте",
за да бъдете в синхрон с повелята Божия.
Че Той за благото ви е загрижен,
и с Любов и Мъдрост всеки миг дарява ви.
.jpg)
Радост - душата разцъфтява!
Музика - душата се вдъхновява!
Песен - душата се изразява!
Красота - душата се възхищава!
Мъдрост - душата съзрява.
Покой - душата релаксира.
Прошка - душата разбира.
Възторг - душата екзалтира!
Слънце - душата грее!
Небе - в душата блестят звезди!
Ангели - в душата някой шепти.
Озарение - душата е пълна с мечти!
Огън - душата свято пламти!
Ласка - душата нежно трепти!
Любов - душата лети!
Вяра - душата е силна!
Душата е сияйна искрица от Бога!
.jpg)
Притихнала слушам
Твоята Космическа Тишина.
Затварям очи
и потъвам в озарението
на Светлината Ти.
Отпускам се
в ласката на Любовта Ти
и тя обгръща ме нежно
в мека топлина.
Чувствам Твоята грижа
и се усещам като бебе
в родителски обятия.
Всичко това
успокоява душата ми,
носи ми мир,
утеха и хармония.
Вдъхновяваш крилете ми
да се разперват
и ме издигаш високо, високо
в полет.
Нося се в Твоята Безкрайност
лека, чиста и свободна.
Вдишвам дълбоко Дъха Ти,
загледана във вселенската красота.
Усещането за Дома
разтваря ме
в дълбоко Благодаря.
.jpg)
Разтварям се като роза
жадуваща всяка капчица утринна роса,
като пустинята бленуваща
благословението на дъжда,
като дърветата протегнали се,
от Земята надигнали се
да достигнат Небеса.
Птицата поема своя път нагоре,
крилете са разтворени
и носят трепета на свобода.
Полет, разтваряне, разширяване -
няма край в безпределността.
Отче наш, Отец любим,
Създателю, Творецо,
Сила и Мощ Вездесъща,
прекланям се пред Разума Висш и Мъдростта,
пред Любовта, която ни обгръща,
че няма нищо, нищо на света,
което да е сравнимо с това -
душата ни към Бог да се завръща.
В Безкрая, в Нищото, където има всичко,
където няма нужда от действия и думи,
а просто да бъдеш
своята съвършена и перфектна чистота.
Изначалното, изконното, съкровеното,
неизразимото, разковничето, извора.
Началото, което си връщаме сега,
за да ни има, за да бъдем,
за да сме самите себе си
в чистота и пълнота,
без примеси, без намеса,
без замърсявания, без отклонения,
без деформации, без аномалии,
зададената изначално красота,
в която няма какво да бъде поправено и добавено,
защото е съвършена,
уникална и неповторима - шедьовър.
Татко мой, Благодаря! За всичко!
Ти в мен, аз в Теб - Едно завинаги!
Обичам, Почитам, Благодаря!
.jpg)
В Благодарността се разтваряме
като цветята,
които поели от Земята
излъчват Любовта си към Небесата.
Израстнали от дълбините и недрата,
от благодатта на семената,
пробили тъмнината,
устремили стеблата
към нови висини и широти,
към триумфа на Светлината.
Окъпани и пречистени от дъжда,
поемат нагоре цветята-децата,
да разнесат навред
благата вест
за настъпилата пролет
на пробуждането на Духа!
Огряни от Слънце,
подкрепяни от Висшите
израстваме от пръстта
и изпълваме света
с Нова Енергия,
с Нова Сила,
с Вярата Безсмъртна на своя Отец
Любовта, на който
за нас е венец,
ореол над главите ни сияен,
да ни свети и води
в собствения ни свят и навред,
където всичко очаква
нов живот да заживее,
да бъде докоснато с Любов
и събудено от многовековен сън,
от този камбанен звън,
който края
и началото велико възвестява
и шанс на душите нов дава,
еволюцията им да продължава
в това прекрасно Едно,
на което
Творецът своята Вяра дарява
за сътворчество,
съзидание,
сътворение
в следващите измерения
на Божествена Мъдрост,
Воля и Любов.
Татко наш,
ние ти благодарим,
с Теб заедно
с радост творим!
.jpg)
.jpg)
велико и безценно е.
Вие по светлите пътеки вървите
и от тъмата решително се освобождавате,
така пример чудесен давате,
увличате и вдъхновявате
тези, които за Свободата си копнеят и жадуват,
ала имат нужда да видят
как други правят го смело,
за да могат страховете си да преодолеят
и Божествената си същност да заявят
пред себе си и пред светът.
Във вас намира благодатна почва Любовта,
разцъфтява, извира и прелива тя,
за да може с таз Любяща, Светла Вълна
Пространствата да преобразите
и Новата Земя да сътворите.
Да се пълнят човешките сърца
с Благодат, Мир и Хармония,
да поемат вашите сетива
багри, цветове, красота,
че с това, което във и между вас създавате
Нова Енергия и Нов промисъл на Вселената давате.
Осъзнавате отговорността си,
дългът и призванието,
което в себе си носите.
Вашето единодушие е празник за нас,
откога ние чакаме
вашите Светлини обединени да видим
и в тази Заря от Любов и Светлина
старият Свят да се изкъпе и преобрази,
Новата Земя мощ да добие и да се роди,
и начало на Светлата Епоха да се постави,
за да може Богът в човешкия Дух да се прослави,
да лети, да се разгърне, да твори
Нови Светове във Вселенските широти.
За вас така се радваме,
искаме все повече да ставате,
тъжните, самотни души да спасявате,
в тъма и нищета никой да не се погубва,
че дава ви се шанс невероятен
за Скок голям през Пространствата и Времената
в Божието Царство да се установите,
да светите в него и да го обогатите.
Обичаме ви!
С вас сме винаги
и за всичко ви благодарим!
Знаем, че на вас можем да се доверим!
Светли Същества с Любов към вас изпълнени
Прегръщаме ви!
.jpg)
а се държите така
сякаш ви е родила овца,
и блеете и безропотно се подчинявате
вместо да възнегодявате
срещу властта над собствената ви душа,
която вместо Божията Повеля да следва,
що във вас ви шепти
и понякога даже крещи,
вие се оставяте
мозъците ви да промиват и програмират,
и гледате тез телевизии,
и вестниците им четете,
що лъжата прокламират и разпространяват,
и измамата тъй леко ви внедряват,
че сами не разбирате
къде се намирате,
докато небето ви с отрови посяват,
а вие си мислите, че ви защитават,
докато Земята ви ограбват и крадат,
а вие си мислите,
че с парите си
бъдеще благополучно ще ви дадат.
Продадохте се и оядохте се
за жълти стотинки
и душата си под наем дадохте,
на тез дето не щат
да си помръднат и малкия пръст
за народното благо,
за народът, превърнал се в стадо,
а само искат да крадат,
и дано се напият и наядат
с потта и кръвта народна,
що лее се на всеки път,
по площади
и в собствените ви домове,
когато не издържате,
ала вместо да се опълчите
всички заедно срещу врагът,
на себе си посягате
и животът си отнемате,
когато сте на кръстопът.
Какво искате повече
Бог и Ангелите да ви дадат,
когато всичко е във вас
и чака да го събудите
и направите активно.
Кой ли не дойде
на таз свещена земя България
кураж и знания да ви даде
и Духът ви да поведе
към Светлите Бъднини,
които не някой друг,
а вие сами
ще трябва да си заслужите и отвоювате
с духовният си подем и свобода,
и чиста, свята мисъл във вашта глава,
и смелост, и любов във вашето сърце,
което да тупти като Едно с това
на всеки ваш брат и сестра,
и вместо да се делите и изпокарвате,
да се едините
и обединявате под знамето Божие,
което над вас в Небесата се вее
и край обявява на таз Епоха робска
и води ви натам де е Свободата,
Мирът, Братството
и Любовта Божествена.
В себе си повярвайте,
от коленете си се надигнете
и смело съдбата си
в свои ръце и сърца вземете
и с пълни шепи тогава ще гребете,
но не злата и монети,
а Божията Благодат,
що на себе си равна няма
по целия необятен космически свят,
За Бъдещето се гответе,
от миналото се отървете
и в настоящето като Божии хора,
като Богове се заявете,
със смелост и храброст,
с достойнство и Любов в душата.
Христо Ботйов,
един от тези,
що дали са си живота за Свободата,
и тъжно мий е за вас,
и беснея, и милея
като гледам що става,
и надигам пак за Свобода
Глас Божий, Глас Народен.
29 август 2014 г.
чрез Деляна Ангелова
.jpg)
В 1868 Г.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, "га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и със сърце всичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то "га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади ...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят ...
Ако ли, мал, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби - змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина ...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода ...
Христо Ботев
.jpg)
