Разтварям се като роза
жадуваща всяка капчица утринна роса,
като пустинята бленуваща
благословението на дъжда,
като дърветата протегнали се,
от Земята надигнали се
да достигнат Небеса.
Птицата поема своя път нагоре,
крилете са разтворени
и носят трепета на свобода.
Полет, разтваряне, разширяване -
няма край в безпределността.
Отче наш, Отец любим,
Създателю, Творецо,
Сила и Мощ Вездесъща,
прекланям се пред Разума Висш и Мъдростта,
пред Любовта, която ни обгръща,
че няма нищо, нищо на света,
което да е сравнимо със това
душата ни към Бог да се завръща.
В Безкрая, в Нищото, където има всичко,
където няма нужда от действия и думи,
а просто да бъдеш
своята съвършена и перфектна чистота.
Изначалното, изконното, съкровеното,
неизразимото, разковничето, извора.
Началото, което си връщаме сега,
за да ни има, за да бъдем,
за да сме самите себе си
в чистота и пълнота,
без примеси, без намеса,
без замърсявания, без отклонения,
без деформации, без аномалии,
зададената изначално красота,
в която няма какво да бъде поправено и добавено,
защото е съвършена,
уникална и неповторима -
шедьовър.
Татко мой, Благодаря! За всичко!
Ти в мен, аз в Теб - Едно завинаги!
Обичам, Почитам, Благодаря!
къпете се в Светлина,
най-вече в тази,
бликнала от собствените ви сърца,
че в тази Заря,
ще прозрете света
и Моят Промисъл за вас,
що шепна ви с вътрешният ви глас.
Имате ли вече нагласа
да минете в нова по-висока класа
и да станете част от новата раса -
ангелоподобни, светли, любящи същества,
що ще населяват Новия Свят,
с Мир и Хармония изпълнен,
с красота и багри богат.
Мислите си,
че имате развинтена фантазия,
ала ще ви кажа Аз,
че туй, което очаква ви
ще е изненада за вас,
в главите си не можете да го поберете,
нито с ума си да го разберете,
ала душите ви предвкусват го вече
и нямат търпение
да започне от Бога разпределение,
и всеки на мястото си да отиде,
резултата от постигнатото си да види,
бъдещето си да провиди,
и в това пространство да се установи,
където Еволюцията си ще продължи,
за някои това ще е обратен завой, уви.
За светлите, любящи души
съм приготвил красоти
и работа - да усъвършенстват,
да обогатяват,
нови детайли, аспекти на нещата да придават,
в света разнообразие и пъстрота да създават.
Дерзайте, мили,
събирайте сили,
идеи трупайте и споделяйте,
опита си обменяйте
и за Мен не забравяйте,
да Ме търсите и намирате в себе си,
че Аз - Вашият Отец,
приготвил съм за всеки венец,
за едни трънлив ще е,
за други ореол,
ала по заслуги Аз ще давам,
че едни са слуги и робуват,
а други на Мен избрали са да служат
с риск да бъдат неразбрани и обругани.
Благодаря ви за саможертвите,
че се отдалечавате от суетата,
че просветлявате тъмата
в душите на търсещите с копнеж,
че криле им давате за летеж,
да не се чувстват самички,
а да се присъединят към всички,
които с Моето Слово на уста
преобразяват себе си и света
и така правят чудеса.
Чудото на Богопроявлението сте вие,
златни Мои, святи души,
от Сърцето си съм ви откъснал и разпръснал
и Свободна Воля съм ви дал,
да се самоусъвършенствате и вървите,
себе си да надраствате и градите
Нови Духовни Пространства
и своите съдби.
Обичам ви!
С Любов и Вяра ви обгръщам,
Мъдрост ви вдъхвам
и нежно ви прегръщам,
мили Мои създания от Светлина!
Да се радвате и веселите
е част от Пътя на Хармонията и Любовта!
Небето - чисто и синьо обвива в нежна прегръдка Земята. Въздухът е лек и кристално звънти, дишането е изпълване с Благодат. Бели гълъби са разперили крилете си високо и волно. Хората празнуват Мира. Сърцата туптят развълнувано и пеят едно за друго любовна песен. Очите се пълнят със сълзи на радост, които мият натрупаното и освобождават в душите повече място за Радостта от Свободата, от Покоя, от Перспективата. Всички приличат на деца, с големи очи пълни с вдъхновение и дръзновение, а в умовете се раждат идеи за творене, за съзидание, за благодействие. Няма нищо, което да носи друго освен спокойствие, баланс и равновесие, устремление за възстановяване на Земята, на хората, на всичко и всички. Прегръщащи се хора потънали в топлината на сърцата обменят енергията на сбъдналото се бленувано - Мир, Свобода, Избавление. Усещането за отворила се Вечност и безкрайността на възможностите, отключени завинаги. Добруване - заслужено и плод на Единението в Любовта и Вярата. Животът триумфира - Нов, красив, прекрасен, изпълнен с всичко, събирано толкова отдавна в мечти, в сънища, във фантазии. Мирът дава възможността за Реализация. Мир - дългоочакван, безценен и съкровен. Мир, който ще бъде пазен дълбоко в душите, за да пребъде Навеки за всеки. Пълно потапяне в Божествената Любов. Всичко изконно е отключено. Пътят нагоре е отворен. Всички заедно следват Висшето Съвършенство. Децата сочат посоката натам, където всичко е възможно и отворено за сбъдване в Божията Любов, Благодат и Хармония за благото на всички!
Тръпне в Любов Пространството.
Всичко се насища до краен предел
със светлина, с огън, с устрем.
Всяко нещо и най-малката частичка
готви се за полет, за скок, за изстрелване.
Смяна на измеренията.
Преминаване в отвъдното.
Връщане към изначалното.
Отново у Дома
в обятията на Отца,
в извора на Светлина,
в нулата - начало на всичко,
побираща неизразимото.
Всеки потенциал,
чувстващ се цял,
единен, завършен, Едно.
Край на разделението,
Начало на Творението
в лоното на Първоизточника.
Няма нищо, което да те спре
да твориш и изразиш
това, което в душата ти екзалтира
и Вселените очакват да отдадеш
като тласък, като импулс, като стремеж.
Космосът расте и се разширява
с това, което душата изгрява и дарява.
"Дела трябват, а не думи."
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
"Днешният век е век на свободата."
Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
"Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
"Бързата работа ялова излиза."
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
"Дързост и постоянство!"
Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
"Всекиму ще се държи сметка за делата."
"Всичко се състои в нашите задружни сили."
"Интригата спира хода на народната работа."
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."
"Народната работа стои над всичко."
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."
"Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
"Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!"
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски
Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
Да запазиш Светлината си
в тъмата.
Да бъдеш лилия
във блатото.
Божественост
сред сили сатанински.
Чистота
насред мръсотията.
Тишина
сред шума.
Святост
насред порочност.
Връх
насред паденията.
Добро
в недрата на злото.
Красота
сред грозното.
Топлота
насред студенината.
Загриженост
насред бездушието.
Отговорност
сред непукизма.
Любов
сред толкова омраза.
Мир
насред войните.
Спокойствие
сред вечни тревоги.
Покой
насред безпокойствата.
Хармония
насред хаоса.
Мъдрост
сред неопитност.
Ум
насред глупостта.
Висш разум
сред безразсъдството.
Смелост
насред страховете.
Нежност
сред грубост и бруталност.
Мекота
сред острота и твърдост.
Вяра
сред отчаянието.
Надежда
насред съмненията.
Справедливост
сред незачитане и коварство.
Деликатност
насред наглост.
Добра дума
сред обиди и псувни.
Сила
сред слабости.
Достойнства
сред недостатъци.
Воля
насред безволие.
Упорство
насред пасивност.
Креативност
насред инерция.
Уникалност
насред шаблони.
Ухание
сред зловония.
Цветове
насред сивотата.
Свобода
насред робията.
Добротворство
сред безразличието.
Нашата мисия.
Нашите постижения.
Нашата еволюция
и усъвършенстване.
Съхраняване на изначалното.
Това, за което сме тук.
Бог е в нас и навсякъде
при всякакви условия.
1. Старата душa подхожда към връзката, мислейки как ще израсне в нея, а не какво ще получи от нея. За старата душа всеки човек е учител, а всяко преживяване – урок .
2. Старата душа търси някой, с когото да общува на различно, по-дълбоко ниво. Тя не иска просто някой, с когото да запълва самотата си. Иска някой, който да докосне сърцето й и който да отвори сърцето си за нейното.
3. Старата душа обича всеотдайно и страстно, но заедно с това има нужда от лично пространство и време само за себе си. Тя би направила всичко за другия, но не и да обезличи себе си.
4. Старата душа иска да се свърже с партньора си на ментално, емоционално, духовно и сексуално ниво. Ако нещо от това липсва, старата душа знае, че това просто не е партньорът за нея.
5. Старата душа не се страхува да излезе от една връзка. Тя знае, че всичко в живота се случва с причина и всяка стъпка те доближава до целта. В случая – до човека, с когото е писано да бъдеш.
6. Старата душа знае, че истината е в малките, в простите неща. Тя не се впечатлява от скъпи подаръци, а от неочаквани дребни изненади, които показват, че другият е помислил за нея.
7. Старата душа иска да говори с партньора си за всичко. Тя не обича да премълчава, когато има проблем. Ще „дълбае” неуморно, докато не стане ясно откъде се е появил този проблем и къде всъщност се крие неговото решение.
8. Старата душа е склонна да дава безброй шансове на другия, защото вярва, че хората наистина се променят, стига да получат шанса за това. Старата душа ще обърне гръб едва тогава, когато се убеди, че другият не просто не може, че не желае да се промени.
9. Старата душа очаква много, защото вижда най-доброто в другия. И защото тя самата дава много. Старата душа се раздава безрезервно за човека, когото обича, и очаква същото в замяна. Не защото прави „бартер”, а защото знае, че истинската Любов е свързване на две души.
10. Старата душа обича „старомодните срещи„. Ходенето на кино, хубавата музика, запалените свещи на вечеря ... Всичко това разпалва Любовта на старата душа.
11. Старата душа умее да обича истински, отдадено, така, както другият не умее да обича себе си."
сърцата им пулсират в Моя ритъм
и нежно в блажество се преплитат.
Светлина извира от тях,
сияйна красота струи,
летят на люлка от слънчеви лъчи.
Сбъдват се като мигновения техните мечти.
Който иска силата си да увеличи
нека слее своята душа с друга
и в Озарението на Любовта
ще открие мощта,
величието и красотата
на Божественото,
на живота в радост, пълнота
във Вечността.
Когато тя - той е, а той - тя,
едно са, сляти Бога в себе си творят
и изпълват Земята и Небесата
с въздишки на радост и облекчение,
защото за нас няма по-висше щастие
от това да виждаме ви как израствате,
как градите, как раздавате се и творите,
как летите на крилете на Любовта,
разперили се нежно над света.
С всяка раждаща се Любов
ново Слънце изгрява,
звездите по-ярко засияват,
а Аз все повече към вас се разтварям.
Обичам ви, любящи мои,
обичайте се с радост и вие,
това е благословия,
приемете я.
Сърцата си отворете
и Любовта поканете
да се установи, да се възцари,
чудеса в душата ви да сътвори.
Любовта е велика магия!
Ваш Любящ ви Отец
Всички са добре дошли в "Храмът на душата"! ((( )))
Женско начало
Мъжко начало
Ято ангели
Слънце - Луна
Дърво на живота
В храма на душата
Елбетица- хармонията на света
Новото слънце
Знакът
Растение
Татко мой - Бог, аз Те обичам безмерно, аз вярвам в Теб безусловно, аз съм Ти вечно благодарна за всичко, което Си, което е било, Е и ще бъде. Благодаря ти, че ни създаде, че ни обичаш и вярваш в нас, въпреки всичко, че си винаги с нас в мъка и в радост, че ни даваш възможност да израстваме, стремейки се към Твоето Съвършенство!
Татко мой, любим и Единствен, аз се старая да бъда достойна за Теб, аз искам Ти да можеш да разчиташ на мен като на Твоя опора в проявения план, в материалния свят. За мен е чест, дълг и удовлетворение да бъда Твой инструмент, проводник на Твоята Любов, Светлина и Мъдрост, Твой глас, Твоя ласка, Твоя строгост. Аз съм готова да Ти служа вярно и да направя всичко, което е необходимо, за да се помогне на човешките души да се пробудят за изначалната своя същност и за всичко велико, прекрасно и съвършено, което си заложил в нас от Себе си в мигновение на Изумителна и Колосална Любов поставила Началото на Началата!
Аз се прекланям пред всичко това и съм щастлива да съм Твое дете!
Татко Мой, аз Те обичам и вярвам в Теб, и нека трепти в мен и във всички Твои частички пътеводната Ти Светлина, която ни озарява за този миг, в който отново ще бъдем Едно Велико Свещено Цяло! Благодаря Ти, за всичко!
Красотата,
която не сме видяли.
Любовта,
която не сме почувствали.
Светлината,
която не ни е озарила.
Музиката,
която не сме чули.
Ароматите,
на които не сме се насладили.
Радостта,
в която не сме екзалтирали.
Вибрациите,
в които не сме трептяли.
Всичко това е в нас,
то спи и чака
да се пробуди,
да се прояви и разгърне,
като необятността на Небето,
като звънтенето на звездите,
като яркостта и силата на Слънцето,
като нежността на цветята,
като финеса на ангелите,
като начина по който
Бог е заложил
и изразява себе си
във всеки един от нас,
от Разширението си
до Сливането отново.