Разтварям се като роза 
жадуваща всяка капчица утринна роса,
като пустинята бленуваща
благословението на дъжда,
като дърветата протегнали се, 
от Земята надигнали се
да достигнат Небеса.
Птицата поема своя път нагоре,
крилете са разтворени
и носят трепета на свобода.
Полет, разтваряне, разширяване -
няма край в безпределността.
Отче наш, Отец любим,
Създателю, Творецо, 
Сила и Мощ Вездесъща,
прекланям се пред Разума Висш и Мъдростта,
пред Любовта, която ни обгръща,
че няма нищо, нищо на света, 
което да е сравнимо с това -
душата ни към Бог да се завръща.
В Безкрая, в Нищото, където има всичко,
където няма нужда от действия и думи, 
а просто да бъдеш 
своята съвършена и перфектна чистота. 
Изначалното, изконното, съкровеното,
неизразимото, разковничето, извора. 
Началото, което си връщаме сега, 
за да ни има, за да бъдем, 
за да сме самите себе си 
в чистота и пълнота, 
без примеси, без намеса, 
без замърсявания, без отклонения, 
без деформации, без аномалии, 
зададената изначално красота, 
в която няма какво да бъде поправено и добавено, 
защото е съвършена, 
уникална и неповторима - шедьовър.
Татко мой, Благодаря! За всичко! 
Ти в мен, аз в Теб - Едно завинаги! 
Обичам, Почитам, Благодаря!