Пролетен цвят ни докосва с ухание,
пролетен дъх се носи във въздуха!
Долавяме ли пролетта
разцъфтяваща дълбоко в нас?!
Красота, която жадува да се излее!
Светлина, която копнее да екзалтира!
Любов, която иска да озари Всемира!
Моментът настъпва,
отваряме сърцата,
разперваме крилата,
да светнат лицата,
очите да греят пълни с възторг!
Има Бог и Той очаква нас,
преоткрили себе си
да се върнем при Него,
този път завинаги!
Като слънцето греем,
когато Бог е в сърцата ни.
Блестим по-ярко от звездите,
изпълнени с блажена Светлина!
Радостни водопади,
преливат в душите ни,
от извора пием
животворна Любов!
Татко наш,
как изпълваш ни с възторг!
Творецо единосъщни,
благодарим ти за всичко!
По пътя ни с Теб е велико
и истинско,
на крилете на Вярата Ти
носим се високо!
И зоват ни пространства,
нови и прекрасни,
да се открият за нас,
щастливо вълнение даряващи!
Всемирната благодат,
разпростряла се е по целия свят
и ни очаква да се отворим за нея,
възкръснали от миналото си,
освободени от тъмата,
с нова енергия,
с ново вдъхновение,
да бъдем децата
сътворяващи
Божествено съкровение!
Отронват се като сълзи,
от миналото черната горест,
натрупаната болка и вина.
Освободи се! Не задържай!
Изчисти се! Освети своя храм
с дара на избавлението!
Нека простим и забравим,
нека надживеем и обикнем,
всяка своя опитност,
зовяща ни „човек”.
Обичам! Изгарям с плам
праха на изпепеленото зло.
Вярвам! Отхвърлям и заравям
дълбоко, навън,
погребвам съмнението и неверието.
Благодаря! Оценявам всичко, всеки
с обич, по достойнство.
Творя! Всичко минало през мен
ражда плодовете на духовен триумф,
израстване от ниското
към висотите на Божията Любов,
чистота и святост.
Неповторимо е, и изумително!
Вярвам!
Обичам!
Благодаря!
Творя!
Какво е прошката - тя е ароматът, с който цветето ни дарява, когато го настъпим!
Твоята сила -
Волята на Бог е скрила.
Твоята нежност
е начинът, по който
Той докосва душите ни.
Ласката ти
е топлината на Неговото Сърце.
Думите ти -
носят шепотът на Духът Му.
Ти - воин,
ти - свято гнездо,
ти - опора, защита
и благослов.
Красотата се изразява
в твоята същност.
Изящна и фина,
трептиш като криле на пеперуда.
Горда и могъща -
ти пазиш Светлината,
пламъка поддържаш,
огънят разнасяш.
Живееш с мисъл, чувство и грижа за другите.
Всичко минава през твоята струна - душа.
И тя трепти в Любов и Вяра изконни.
Ти - пазител и творец в света.
Очите ти са прозорци
към безкрайността на Всемира.
Косите ти са антени,
улавящи и най-лекия трепет.
Сърцето ти е извор на Любовта.
Ръцете ти са крилете на ангели.
Умът ти е люлка на Мъдростта.
Твоето име тук е жена.
С респект и почит,
възхита и преклонение
пред Духа на Женската Енергия
във всичките й невероятни превъплъщения
и проявления.
Обичам те, Родино свята!
Древна, свещена земя!
Още чувам тропотът на копитата,
конете ти буйни и волни препускат в мен!
Ароматът на Рай се разнася в душата ми!
За нищо не сменям те аз!
В кръвта ми течеш, Духът ти аз нося,
горда съм и благословена с това!
Цветята ти - хора обичам най-много,
прелест велика са те!
Толкова богатство, такъв дар от Бога,
къде има другаде, къде?
И реки, и планини, и море, и гори,
добавят в картината твоя,
един свят и велик, и свещен,
един свят, който ще пребъде!
Благодаря за багрите!
Благодаря за песните !
Благодаря за мъдростта!
Благодаря за воинския Дух и сила!
Благодаря за красотата!
Оставам тук и ще дам всичко от себе си,
в замяна на всичко получено!
Разтварям се в благодатта
и пак благодаря ти,
Майко България!
Поклон!
отворени са и приемащи Божиите Небеса
за всяка душа,
която пътя си земен е извървяла,
края на мисията своя е видяла
и е прозряла,
че време и е вече да си върви,
още повече ако преценила е,
че преходът квантов
тялото й няма да издържи.
На душите как да помогнете? -
като за себе си се погрижите,
за тях се радвайте и разберете,
те отиват на място по-добро.
Вие от своята зависимост
и прекалена привързаност
трябва да ги освободите,
и с мъката и недоволството си
да не ги държите
да се лутат между двата свята,
че капан за тях в момента е Земята,
пътят им нагоре е сега.
Скоро ще се случват чудеса
и ще се отворят Небесата за това
вие връзка да можете да имате,
ще се свързвате, ще си помагате,
ще си разказвате,
липсата си взаимна ще разтушавате.
Доверете се на избора на всяка душа
да премине прехода така -
през смърт минавайки,
щом тя така е преценила.
Любовта и приемането са вашата подкрепа,
за свободата им се радвайте
и в егоистични пориви не се отдавайте
при себе си да ги задържите,
че така им пречите и вредите,
пуснете ги по пътя свой да вървят
и избора им уважавайте,
воля на тъгата си давайте,
но само, за да се прощавате,
а не да се ядосвате, съпротивлявате
срещу това, което тяхната воля е, разберете.
Липсата е само физическа,
душите ви заедно завинаги си остават,
Любов и Светлина им изпращайте
и с Благодарност ги дарявайте,
за да могат да са спокойни за вас
и леко по пътя си да се издигнат
и към Бога да се приближат,
Той за тях си се грижи,
вие за това не берете грижа,
себе си оправете,
да не се тръшкате и ревете,
а достойно смъртта физическа да приемете
и живота свой
с Мъдрост в сърцето да продължите.
Бог е Любящ и Утешител, когато се налага,
че тъй на Родителят приляга,
на децата си натъжени утеха и Мъдрост да дава.