Бъдете здрави и силни, разцъфтявайте в цялата си прелест, излъчвайте в света аромата и красотата на човешкия Дух, на човешкото сърце, туптящо и пулсиращо с ритъма на Вселената и стремящо се да бъде достойна част от Твореца на всички велики, изумителни и възторгващи неща!
Обичам ви! Прегръщам ви топло! Целувам ви нежно!
Благодаря ви, че ви има! Всичко най, най-добро и светло!
Любов!
Цветята са изложба на духовния свят, не бива да се късат. Може само да ги погалиш и нежно да им говориш! Нямате право да кършите клончетата на дърветата, особено когато те цъфтят и връзват.
Не късайте цветя и никому не давайте откъснати цветя. Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може само в краен случай, когато е за лек и то с позволение на разумното същество. Не съветвам никого да къса цветя. Цветята са изложба на духовния свят, не бива да се късат. Може само да ги погалиш и нежно да им говориш.
Ако обичаш цвете, не го късай. Защото, ако го откъснеш, то умира и спира да бъде онова, което обичаш. Така че, ако обичаш цвете, остави го живо. Любовта не е притежание. Любовта е възхищение.
Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията. Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Цветята са деца на ангелите! Те са картини на ангелите, художествени картини! Не трябва да се късат цветята! Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа.По някой път се спирам при някое цвете, то си разправя цялата история. Това за вас може да е приказка. Много пъти съм се спирал по десетина минути да разговарям с някое цвете и то ми разправя своята история. За вас е цвете, а за мен ни най-малко не е цвете, но едно разумно Същество, което е взело формата на едно цвете. Казвам му: „Кои са причините, че дойдохте в тази форма?” Казва: „Аз се нуждая от чистота, затова нося белия цвят.” Друго ми казва: „Аз нося червения цвят, понеже в миналото съществуване не използвах живота, сега искам безкористен да бъда в този живот.
Петър Дънов
"Цветето не мисли да се състезава с друго цвете.То просто цъфти.
Бъдете като цветята - цъфтете!"
Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Иисус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся."
Иисус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба.
Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог."
А Исус й рече: "Брат ти ще възкръсне."
Марта му каза: "Зная, Господи, че ще възкръсне при Възкресението, в последния ден."
Исус й рече: "Аз съм Възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата Божия!" А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: "Учителят е дошел и те вика."
Мария, ученолюбивата Мария, която винаги сядала до Иисус и брат си, за да слуша притчите на Учителя, вярващата Мария, тази, която сестра й Марта укорява, че немари домашната работа, за да слуша и се учи, тази, която самия Иисус защитава, защото не само от хляб живее човек, а и от Словото Божие...тази Мария не повярвала на своя Учител! Тя се усъмнила, че Той може да възкреси покойния й брат, тя притичала при къщовницата Мартя, за да търси подкрепа.
Тази жена, чието дете беше грабнато от ръцете й в разцвета на силите си, в младостта и красотата си, не таеше нито злоба, нито жажда за отмъщение. защото знаеше, че убиецът е вече мъртъв за земята и за небето. Нейната вяра я крепеше и й помагаше. Тя имаше своето упование в страшната си мъка.
Двете сестри на Лазар, когото Иисус е обичал в живота си на земята, са я загубили.
Исус, като ги видя да плачат и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и - като че ли незнаещ - питаше: "Къде го положихте?" А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Исус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: "Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба."
А Иисус й рече: "Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата Божия, защото за това дойдох - за да владея и над живи, и над мъртви."
Мария му каза: "Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина."
Иисус издигна очи към небето и каза: "Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил."
Като каза това, Иисус извика с висок глас: "Лазаре, излез вън!" И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: "Наистина Божий син е този!" И повярваха в него.
Бъди Любов - това възпира враждата.
Бъди Светлина - така си тръгва Тъмата.
Бъди Мир - това пречи на войната.
Радост бъди - има твърде много нещастни.
Милост и прошка бъди - нека миналото си отиде.
Нежност и ласка да омилостивят жестокостта.
Топлота сърдечна да се влее там, където лъха студ и мраз.
Възпирай това, което е черна опасност за душата.
Подхранвай и зареждай с енергията Божествена,
тъй нужна на Земята.
Новите вибрации да надделеят и прелеят.
Старото да си отиде.
Да се обезсили Злото,
да не се захранва,
да може да отслабне, да увехне,
да бъде пренебрегнато и игнорирано.
Да потъне в забрава.
Да няма почва за него в ничия душа.
И то да се откаже и да си тръгне,
най-сетне така.
Нима ще ви е лошо да се обичаме
и да сме мили помежду си?!
Нима ще ви гнети
да се сбъднат най-добрите и красиви мечти?!
Ще ви дразни ли страданието да се прекрати?!
Да дойде успокоение, утешение, омиротворение.
Да се установим в Божието Благословение.