О, Небеса как жадувам да летя
във вашата необятност!
О, Земя, Майко Благодатна,
благодаря ти за всичко,
обгръщам те с Любов!
О, Свобода бленувана, сънувана
в най-свидните мечти!
Затварям очи и виждам
багрите сияйни на Новия Свят!
Светлината, която изпълва сърцата,
във въздуха трепти,
в душите ни звънти,
отвсякъде струи!
И колко е леко,
въздишаш от щастие,
грееш от радост!
Светъл Дом на сродни души,
отворени с Любов една към друга,
готови да се раздадат, да творят,
летящи, вдъхновени, озарени!
Събрани в Пространствата Нови
на мисъл разстояние от всяко сбъдване!
Отварям очи и виждам,
всичко това може да бъде тук,
още сега, в този миг свещен, настоящ!
Само да го поискаме,
само да му се отдадем изцяло,
безусловно, безрезервно, докрай!
Да бъде Рай!

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

От кое време ви очакваме ние
от сън да се пробудите,
душите си за Божествен живот да разбудите,
очите си да отворите, да провидите,
съзнанието си да освободите,
старото да изгорите
и на новото да се отдадете,
да сте чисти и израстващи като дете.
В ръцете на Бога се оставете
и от неговата Мъдрост и Любов се водете.
Отървете се от сенките и мрака,
които Светлината във вас затулват
и светлите ви помисли потулват,
да се разсейвате, да губите време
в земни, материални дела,
а ние очакваме от вас чудеса
да сътворите с Дух и в тела,
ала в Божествения план
с рози и тръни, със слава постлан.
Отдайте се на Бога и Него бъдете,
време не губете,
че то не остана.
Големи промени ви чакат
и подготвени трябва да сте вие,
за да успеете да преминете
и болката ви да се спести.
Не знаете как ви обичаме,
как милеем за вас
и как ни боли
да ви гледаме как се разпилявате
и на Божественото не се отдавате,
шанса си пропилявате.
Събудете се, изправете се,
Бога бъдете,
в себе си вярвайте
и се захващайте с Божиите си дела,
за да дойде Божието царство в света.
Да се установи Любовта и Светлината,
Хармонията, Мира и Добродетелта!
Амин!
Благославяме ви, деца, скъпи Божии чеда!

В края на старото
и началото на новото,
истински важно е
и винаги безценно -
Бога в себе си да съхраниш,
на Вярата си верен да бъдеш, 
Любовта си да отдаваш,
на Мъдростта да се посветиш.
Светлината в теб Дом да намира
и да преминава, да не спира -
в поток да се излива, 
да грее, да осветява,
Пътя в тъмното да озарява.
Да бъдеш възможност 
за това, което от горе иска да слезе,
да достигне, да се разпространи
в душите въплътени на Земята,
като подкрепа, като ласка,
като водата и храната,
това, което ги изпълва,
пречиства и зарежда,
освобождава и повдига,
така че да бъдат 
най-доброто,
на което са способни,
за да ги има,
за да дават,
да творят
и да успеят да се възнесат
там откъдето дошли са.

"Дела трябват, а не думи."
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
"Днешният век е век на свободата."
Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
"Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
"Бързата работа ялова излиза."
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! 
"Дързост и постоянство!"
Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
"Всекиму ще се държи сметка за делата."
"Всичко се състои в нашите задружни сили."
"Интригата спира хода на народната работа."
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."
"Народната работа стои над всичко."
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."
"Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
"Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!"
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски
Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.

Твоята липса 
може да се отмени 
само с пребиваването в Любовта.
Защото Тя си Ти, 
и там където отсъства
е трудно да бъдеш почувстван и чут.
Всяко бягство от Любовта 
е плод на страха,
който ни отдалечава от Теб 
и един от друг.
По-лесно е 
да се пързаляме по повърхността,
но когато се гмурнем дълбоко 
се научаваме да се движим 
в пространството и времето,
и достигаме бисерните съкровища
на опита, зрелостта и мъдростта.
Това, което преживееш 
не може да се замени с нищо
и затова е безценно.
Но разбираме ли всичко, 
което ни се случва?
Виждаме ли знаците?
Разшифроваме ли кодовете?
Разгадаваме ли енигмата?
Чувстваме ли това,
в което сме потопени,
което ни прониква, 
ако сме отворени и чисти.
Защото въпреки всичкото зло -
Любовта е жива,
и накрая 
няма да остане нищо друго
освен Любов.
Побързай да се преобразиш 
във Вяра, 
Любов и Благодарност,
за да си жив,
за да те има, 
за да преминеш във Вечността.

Само, когато обичам Те чувствам.
Да съм извън Любовта е изгнание.
Ти ме учиш да бъда Теб чрез Любовта,
и така да Те съхраня,
запазя и изразя.
Когато се отклоня
болката е неописуема,
защото само Ти си Покой и Блаженство,
само ти носиш Мир и Радост в душата.
Прости ми!
Следвам Теб,
съм Теб,
оставям се да бъдеш и чрез мен.
ЗаЕдно!
Благодаря!

Любовта, която ни изпълва
и вдъхновява и най-малките частички в нас
да светят като светулки.
Вярата - еликсир и амброзия,
криле на избавлението ни.
Мирът, спокойствието и покоят
на зрялостта и мъдростта.
Красотата даряваща света
с хармония, съвършенство и уникалност.
Музиката, която се излива в душите
и пълни ги с радост и наслада.
Въздухът, който изпълва телата ни
с атмосфера и живот,
особено, когато наситен е с аромати
и сетивата ни се вълнуват и празнуват.
Водата, творяща оазиси в пустинята.
Птиците, които пеят и летят.
Надеждата за нов, свят Свят.
Светлината, която озарява Всемира 
и в нашите сърца екзалтира.
Всичко това си Ти!
Всичко това е от Теб и за Теб! 
Твои сме -
вечно благодарни,
дълбоко признателни,
влюбени завинаги души.

С вкус на древна легенда отнасяш ме,
там, където няма нужда нищо да си спомням,
а мога само да бъда в блаженство,
дантелени вълни да ме заливат,
ласките ти нежни да ме милват.
В твоята гальовност се потапям,
в необятността ти се разтварям,
синьо-зелено си и ме омайваш,
ухаеш на приказка и е вълшебно.
И аз не искам нищо друго,
освен да бъда все така –
щастлива частица от Твореца на всичко това,
и да го споделя,
от моята към всяка друга трептяща с копнеж душа!
И в това великo, свещено, блажено Едно,
просто да бъдем съкровеното себе си -
очаровани, възторжени, благодарни деца!
Ах, да!
Сбъдната мечта ще е това!

Благодаря ти, 
Слънце златно,
във твоя ореол 
е толкова приятно.
Топлината ти вълшебна 
сгрява ме отвътре,
Светлината ти лечебна
изпълва ме дълбоко,
и цялата ти красота 
и безусловна Доброта
преобразява света 
и той е друг 
по-светъл,
по-топъл, 
по-красив, 
по-мил 
и по-уютен.
Даровете твои 
люлеят ми душата
и тя покой намира
и не спира
възхищение 
и Благодарност 
в нея да извира.
Благодаря ти, 
Слънце мило, 
че те има!
Благодаря ти, 
че със своята Любов 
и Светлина
напомняш ни 
за Източника 
на всичко това -
за Отеца, 
на който, 
всичко дължим,
и към който, 
прекрасно 
и велико е 
да летим.
Разливам се, Слънце, 
в твоята омая,
сливам се 
с трептенето ти, 
с твоя трепет,
усмихвам се 
на твоята усмивка
и чувствам дълбоко 
връзката си с теб,
колко сме Едно, 
и каква е Хармония -
Единението на Духа, 
въплътен в тяло човешко
със теб - всемирна красота 
разляла се 
в Просторите над света.
Обичам те, слънчева звезда,
и от сърце и душа
за всичко, което ми даваш
ти благодаря!
Прегръщам те 
и вливам се в теб 
чрез Любовта!