Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Който дава Светлина, никога не остава на тъмно!
Автор: delianaangel Категория: Изкуство
Прочетен: 3178995 Постинги: 1238 Коментари: 995
Постинги в блога от Февруари, 2017 г.
 Обичам те, България!

Обичам те, Родино свята!
Древна, свещена земя!
Още чувам тропотът на копитата,
конете ти буйни и волни препускат в мен!
Ароматът на Рай се разнася в душата ми!
За нищо не сменям те аз!
В кръвта ми течеш, Духът ти аз нося,
горда съм и благословена с това!
Цветята ти - хора обичам най-много,
прелест велика са те!
Толкова богатство, такъв дар от Бога,
къде има другаде, къде?
И реки, и планини, и море, и гори,
добавят в картината твоя,
един свят и велик, и свещен,
един свят, който ще пребъде!
Благодаря за багрите!
Благодаря за песните!
Благодаря за мъдростта!
Благодаря за воинския Дух и сила!
Благодаря за красотата!
Оставам тук и ще дам всичко от себе си,
в замяна на всичко получено!
Разтварям се в благодатта
и пак благодаря ти,
Майко България!
Поклон!

Деляна Ангелова

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 1030 Коментари: 0 Гласове: 4
23.02.2017 09:13 - Слънце златно!
Благодаря ти, 
Слънце златно,
във твоя ореол 
е толкова приятно.
Топлината ти вълшебна 
сгрява ме отвътре.
Светлината ти лечебна
изпълва ме дълбоко
и цялата ти красота 
и безусловна доброта
преобразява света 
и той е друг -
по-светъл,
по-топъл, 
по-красив, 
по-мил 
и по-уютен.
Даровете твои 
люлеят ми душата
и тя покой намира
и не спира
възхищение 
и Благодарност 
в нея да извира.
Благодаря ти, 
Слънце мило, 
че те има!
Благодаря ти, 
че със своята Любов 
и Светлина
напомняш ни 
за Източника 
на всичко това -
за Твореца, 
на който, 
всичко дължим
и към който, 
прекрасно 
и велико е 
да летим.
Разливам се, Слънце, 
в твоята омая,
сливам се 
с трептенето ти, 
с твоя трепет,
усмихвам се 
на твоята усмивка
и чувствам дълбоко 
връзката си с теб,
колко сме Едно, 
и каква е Хармония -
Единението на Духа, 
въплътен в тяло човешко
със теб - всемирна красота 
разляла се 
в Просторите над света.
Обичам те, слънчева звезда,
и от сърце и душа
за всичко, което ми даваш
ти благодаря!
Прегръщам те 
и вливам се в теб 
чрез Любовта!

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 842 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.10.2021 17:36
 Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли ( 6 юли стар стил ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий в Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава РаковскиЛевски се посвещава изцяло на революционното дело и борбата за свободата на България . Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
 На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче, източно от Ловеч. Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. През февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник .  
"В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
Каквото съм правил, в полза народу е
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.
Михаил К. Буботинов също дава описание:
На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ...
Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:
„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
  "Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа,  всеки иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето. "                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Левски до богат българин във Влашко                          6.10.1871 г      

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. — из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски
"Дела трябват, а не думи."
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
"Днешният век е век на свободата."
"Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! 
"Бързата работа ялова излиза."
"Дързост и постоянство!"
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
Всички зависят от вишегласието. — до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
"Всекиму ще се държи сметка за делата."
"Всичко се състои в нашите задружни сили."
"Интригата спира хода на народната работа."
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."
"Народната работа стои над всичко."
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."
"Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
"Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!"
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски
Васил Левски

Писмото, в което Христо Ботев описва Васил Левски
" Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер ! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най -добро положение . Студ , дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел ! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности ... "                    

За Васил Левски                                                                                                                                                           
"Неговото безстрашие, ловкостта, с която излизаше невредим от опасностите, естествената му скромност, нравствената му чистота, голямото му търпение и великодушие заедно с величието на подвига и жертвата му превърнаха неговото дело в легенда. Неговото име стана най-скъп символ на народното съзнание. А самият той израсна като един от най-съвършените изразители на българския народностен дух . Идеите, делото, легендарният живот на Васил Левски, Апостола на свободата, са велик и вдъхновяващ патриотичен пример за българския народ. Великото му дело и светлият пример на неговия живот ще останат завинаги в съзнанието на българския народ и ще изпълват поколенията с най-дълбока обич и признателност. "

         
"Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! (…)

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди."

— Иван Вазов, из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.

 
 Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев          

Васил Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.

— проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013   
               image                                                                                                                                                        
image                                                                                            image     
image  
image  
                                                      
Категория: Изкуство
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.02.2017 22:36
14.02.2017 18:22 - Защото е Любов
 Защото е Любов

Това, което е в сърцето 
е от Бога безценен дар.
То ни свързва с Небето 
и ни пази от тъмен товар.
Топли като огън, като жар,
грее като слънце,
свети като фар.
Леко е като полет,
красиво е като рай.
Необятно е като безкрай.
Изпълва ни отвътре докрай
и ни дава Любовта Божествена.
Нежно е като ласка,
деликатно като криле на пеперуда,
могъщо като океан,
силно като ураган.
Бог е в нас 
и иска да се отдаде
като Надежда,
като Вяра,
като Мъдрост,
като Разум Висш,
защото е Любов.

Деляна Ангелова

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1781 Коментари: 0 Гласове: 4
14.02.2017 17:35 - Любов
Любовта е като гнездо, чувстваш се уютно и можеш да летиш волно, знаейки, че винаги имаш сигурно място, което те очаква, защото то е вътре в теб и го носиш в себе си завинаги. Любовта е Домът на летящите души, които се зареждат от удовлетворението на стореното някому добро, от дарената радост, от събуденото вдъхновение и желание за полет, за живот. Любовта е магнетично красива и заразително привличаща Светлината на Сътворението. Любовта е люлката, от която можеш да се изстреляш нагоре. Любовта е стълб и опора на живота в хармония и съзвучие с Източника на всичко, което Е.

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 14.02.2017 17:46
11.02.2017 14:52 - Издигане
Движим се по ръба на бръснача,
в зоната на дуалността,
а под нас зеят бездни
готови да ни погълнат.
Всяка стъпка е риск
и трябва да е добре премерена.
За да успеем 
трябва да сме толкова леки,
по-леки от въздуха, който дишаме.
За да успеем 
трябва да сме чисти
като утринна роса.
А над нас Небеса
отворили са се 
и ни очакват затаили дъх 
да успеем да се издигнем,
гравитацията да преодолеем,
да се освободим от всичко, което ни тежи,
привързва ни долу 
и в низините иска да ни задържи.
Отхвърляме игото над душите ни,
избираме Свобода.
Изправяме се над омразата,
за да възтържествува Любовта.
Разкъсваме паяжините на лъжите,
в които ни омотават толкова дълго.
Търсим Истината 
и тя ни намира готови за нея.
За да се измъкнем ще е нужен скок,
да натрупаме в себе си мощ
да изплуваме на ада от дълбините 
и да се изстреляме във висините.
Ангели бдят над нас,
шепнат ни в душите
как да се спасим,
раните да заздравеят
и да си спомним кои сме,
да захвърлим маските и игрите
и да бъдем истински.
И тази изначална доброта,
която ни е създала
да се възроди 
и да изгрее 
в цялата си красота -
като стъпкано семенце, 
което в себе си сили намира
да покълне и да израсте
над това, което го потъпква.
Цвят да разтвори изумителен
и аромат да даде 
на всички без да подбира,
защото разбира,
че само Любовта
може да излекува това,
което е забравило как да обича.
Крилете ни свити, унили 
отдавна висят,
а жадуват да се разтворят, 
да затрептят 
в полет,
какъвто никога досега 
не са имали възможността
да осъществят.
Да се завърнеш у Дома
след дълги времена 
на забрава и тъга,
на липса и пустота,
на търсене и гнет.
Да застанеш пак отпред 
в ято готово
да се слее с Вечността,
там където празникът не спира,
защото всеки разбира, 
че частица е от Едно
и да се слее с Бог
с радост избира.
Деляна Ангелова
11.02.2017 г.
image

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 757 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 12.02.2017 09:55
11.02.2017 01:38 - Просветление

За да докосна утрото
трябва да преживея нощта.
Преди да проблесне заря
я предвещава тъма.
С изгрева се раждам,
със залеза умирам.
И всеки ден
е чисто нов и възроден,
изплува от мъката
изкъпан в сълзите ни,
трепти и вълнува се
вдъхновено очакващ
камбанен звън
да събуди от сън
душите ни любящи
в пламъка на Вярата
и Любовта горящи.
Сърцата се отварят 
да обгърнат света
в Любов и Светлина
и очакват сега 
пълно Пречистване,
Просветление
и Възнесение.

Деляна Ангелова
7.02.2017 г.


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.02.2017 11:32
 Дом от Светлина

Моят Дом далечен и възвишен е,
моят Дом е планета от Светлина.
Слязох тук на Земя, обгърната от тъма,
преминавам всички кръгове на ада,
за да израста.
Натрупвам своите опитности,
разбирам дуалността.
Насред мъката търся и ценя радостта.
През зимата, зова и копнея пролетта.
Всеки залез ражда в мен Ново Начало,
с което посрещам изгрева пречистена.
Тук аз израствам със светкавична бързина.
Искам да дам най-доброто от себе си.
Искам да опозная човешката душа,
жадувам да я видя с крила.
Нося Любов в сърцето си,
щастлива съм да я отдам.
Красота бленуват сетивата ми,
удовлетворение е да я сътворя.
Трогва ме невинността.
Обичам да съзерцавам децата,
да слушам веселия им глъч.
Животинките ни отварят към добротата
и ни спасяват от злоба и жлъч.
Искам тук да дойде Божието Царство,
трябва да върнем Рая на Земята.
И когато изпълня мисията своя,
облекчена и доволна
ще се издигна и отлетя
на криле от Любов и Светлина,
там горе високо у Дома,
съвсем близо до Отца.

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 08.02.2017 17:57
 Дейвид Уилкок: Великата Пирамида е разшифрована. Библейски цитати за Възнесението. Сценарии за бъдещето

Откъси от най-новата книга на Дейвид Уилкок “Тайните на Възнесението”

В своята книга «Великата Пирамида е разшифрована» Питър Лемезурие изказва предположението, че в коридорите на Великата Пирамида е зашифровано математическо послание. Кодът може успешно да се преведе на разговорен език. Авторът детайлно възстановява и разкрива логиката, която стои зад всяка дума. Времевата линия на Пирамидата точно посочва много наши исторически събития, които са се случили в далечното бъдеще, считано от времето на нейното строителство. Най-удивителното е, че времевата линия продължава до настоящия момент и завършва с някои много впечатляващи събития.

Авторът стига до извода, че Пирамидата е била построена, за да зашифрова пророчество за глобално възнесение. Той нарича това второ пришествие на Христа или «връщане на Месията» и посочва, че това ще се случи с много от нас, а не с един човек.

Авторът демонстрира голямо количество връзки между Великата Пирамида и християнството, особено в глава 7 «Пирамидата и свещените писания».

Лемезурие казва: «Средният християнин може би с учудване ще узнае за това, че Царството Небесно, което често се споменава в Новия Завет, не се е считало от древните юдеи за някаква разновидност на посмъртно блаженство. Напротив, в него те виждали безусловно физически "златен век", който ще настъпи на Земята - бъдещо хилядолетие, което ще донесе наслада на праведните, възродили се в плът, писал пророк Исая (26:19); “Но ще оживеят Твоите мъртъвци, ще се възродят мъртвите тела.”

В цялата книга Лемезурие демонстрира, че цялата времева линия на Пирамидата е градуирана в египетски дюймове, където 1 дюйм е равен на 1 година. Диагоналите на външната част на Пирамидата много точно се събират в цикъла на прецесията от 25 920 години.

Потресаващи библейски цитати за Възнесението

Ето някои от най-популярните примери, които Дейвид Уилкок открива.

"Ето аз ви казвам тайната: всички ние няма да умрем, а ще бъдем изменени, изведнъж, за миг, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще бъдат издигнати нетленни, а ние ще бъдем изменени. Защото трябва това тленно естество да се облече в нетление, а това смъртно естество да се облече в безсмъртие”. (1 Посл. към Коринтяните, 15:51-53).

”Защото както мълнията, блестейки, свети от единия край на небето до другия, така ще бъде и Синът Човешки в Своя ден. Но преди това Той ще трябва много да изтърпи и да бъде отвергнат от този род. И както е било в дните на Ной, така ще бъде и в дните на сина Човешки: яли, пили, женели се - до този ден, когато Ной влязъл в ковчега, и дошъл потопът и погубил всички.

Така както било в дните на Лот: яли, пили, купували, продавали, строили: а в деня, когато Лот излязъл от Содом, като дъжд от небето се проляли огън и сяра и погубили всички. Така ще бъде и в онзи ден, когато Синът Човешки се яви. В този ден, който е на покрива, а вещите му в дома, да не слиза да ги взима; също и този, който е на полето, да не се връща назад" (Лука, 17:24-31)

”Казвам ви, в тази нощ двама ще са в една постеля: единият ще бъде взет, а другият оставен; две заедно ще мелят: едната ще бъде взета, а другата оставена. И те го питат: къде, Господи? А той им казва: където е тялото, там ще се съберат и орлите”. (Лука, 17:34-37)

”И Иисус му казал: виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не бъде преобърнат”. (Марк, 13:2)

”Но в тези дни, след тази скръб, слънцето ще помръкне и луната няма да даде светлина, а звездите ще падат от небето и силите небесни ще бъдат поколебани. И тогава ще видят Сина Човешки, идващ на облаци с велика сила и слава. И тогава Той ще изпрати ангели и ще събере свои избрани от четирите вятъра, от края на земята до края на небето”. (Марко, 13:24-27)

”И ще спре всяка сълза от техните очи, и вече няма да има смърт; нито скръб, нито писък, нито болка вече няма да има, защото предишното си е отишло. И каза Седящият на престола: ето, Аз правя всичко ново. И казва: напиши, защото тези думи са верни и истинни". (Откровение, 21: 4-5)
“И той ме пренесе в Духа на голяма и висока планина, и ми показа свят град, Йерусалим, слизащ на небето от Бога, имащ Божия слава; той светеше като скъпоценен камък, прозрачен като кристал”. (Откровение, 21:10-11)
”И много от спящите в праха на земята ще се пробудят... И разумните ще сияят, като светила, и обърналите мнозина към правдата – като звезди, навеки” . (Данаил, 12:2-3)
“Не казвате ли вие, че още четири месеца и ще настъпи жътвата? А Аз ви казвам: вдигнете очи и вижте нивите, как са побелели и са съзрели за жътва”. (Иоан, 4:35)

”Ще изпрати Синът Човешки Своите ангели и те ще вземат от Неговото Царство всички съблазни и вършещите беззаконие, и ще ги хвърлят в огнена пещ; там ще има плач и скърцане на зъби. Тогава праведните ще сияят като слънце в Царството на Отца си. Който има уши, да слуша". (Матфей, 13:41-43)

В едно интервю Уилям Томпкинс разкрива, че по повод на слънчевото събитие в инсайдерското общество има толкова различни мнения, че едва ли някой разбира, какво ще се случи и как.
”Събитието може да се окаже не толкова разрушително, колкото си мислят някои хора. Това може да е нов начин на живот, включващ по-голяма продължителност на живота. Съществуват стотици версии за това, което говорите.”

Инсайдерът Пит Питерсон казва: “Слънчевото събитие е естествено явление. Такъв е редът на нещата и трябва да преминем през него”.

В материала “Законът на Единия” се казва, че някога в нашата Слънчева система е съществувала Суперземя. После, в резултат на военни действия, тя се взривила преди 500 хиляди години. В книгите “Законът на Единия” тази планета се нарича Малдек. Казва се също, че на Марс съществувала цивилизация, която разрушила своята атмосфера, също в резултат на война. Повечето обитатели на Марс и на Малдек масово се превъплътили на Земята, за да отработят своята карма. Сега много хора носят в своето подсъзнание спомени за тази травма и за живота в тоталитарно общество.

Групата, която говори в “Закона на Единия”, наричат себе си Ра и казват, че те са били дружелюбната група, която е построила Великата Пирамида като фар за нашето възнесение.

В “Закона на Единия” има многобройни намеци за това, че групата Ра е поддържала християнството. Терминът, който Ра използват за възнесението, е "събиране на реколтата". Това е аналогия, която използва Иисус, когато казва, че семената ще могат да растат заедно с плевелите само до “събирането на реколтата”. След това ще стане разделяне. Семената ще бъдат отделени от плевелите, едно след друго. Хората, които останат след това, "ще засияят като слънце".

Интересен факт, открит от Джери Кенън: виолетовият саркофаг в Камерата на Царя във Великата пирамида има същите размери, като Ковчегът на Завета, така както е описан в Библията: 1,9 х 0,68 х 0,87 м. А Пирамидата е била построена и запечатана дълго преди Мойсей да направи Ковчега и останала запечатана още 25 века, до 9 век от н.е. И няма никакво обяснение за феномена, че двете структури имат еднакви размери.

Всичко постоянно става все по-добре и по-добре
Измененията, които стават с нас и с планетата, са доста очевидни. Струва ни се, че хората се нараняват едни други повече, отколкото по-рано, но в действителност ние ставаме по-мирни хора. Научно изследване от декември 2015 г. констатира, че нивото на жестокост в света значително е спаднало.

Само за последните пет години са приключили конфликтите в Чад, Перу, Иран, Индия, Шри Ланка, Ангола и Колумбия. Войната напуска западното полукълбо. С изключение на войната в Украйна, зоната на военните действия се е стеснила до полумесеца от Централна Африка, през Близкия Изток до Южна Азия. Нивото на почти всеки вид жестокост, включително убийства, домашно насилие, изтезания и лов, рязко се е понижил.

"Законът на Единия" не изисква всяка мисъл да е любяща. Всичко, което е нужно, е да служим на 51% на другите, в противоположност на “служенето на себе си”, и ние ще сме готови за Възнесението.

Превод: Мая Тодорова
http://divinecosmos.e-puzzle.ru/list.php?c=sekreti

 

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 06.02.2017 18:41
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 3178995
Постинги: 1238
Коментари: 995
Гласове: 3885
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728