Можем да обичаме, както го прави Бог!

Научихме ли се, 
научихме ли се да плуваме в морето на живота?!
Научихме ли се да се движим в океана от време?!
Понякога водата е кална и мръсна,
понякога водата е блатиста и ни дърпа надолу,
но ние можем да бъдем като лотос и да израстваме над нея!
Понякога стоим в средата на пространството си 
и се полюшкваме.
Полюшкваме се за майка си, 
полюшкваме се за баща си,
полюшкваме се за братята и сестрите си,
полюшкваме се за любимия си
и за себе си, когато сме самотни,
когато искаме да ни прегърнат силно!
Понякога е наистина трудно и тежко,
но ние се учим да плуваме в морето на живота 
и ще успеем!
Вярвам!
Полюшкваме се заради свободата си,
заради чувството за нашата жадувана свобода,
поради някаква страст, заради някаква тръпка,
заради някой, който ни сочи с пръст,
защото се борим за морето от време.
Научихме ли се да плуваме,
научихме ли се да се движим в морето от време?!
Ако не искаме да се удавим в калната вода,
трябва да се научим да плуваме,
трябва да се научим да изплуваме от нея,
да израстваме над нея като лотос.
Наречете ме мечтателка, 
наречете ме летяща в облаците,
но аз вярвам, че ние можем това.
Правя го всеки ден от дете и знам,
че е възможно 
и знам, че Бог е с нас и в нас,
за да ни научи да обичаме по неговия начин,
той никога не е грешен!
Бог ни кара да забравим себе си и да бъдем Него!
Ето аз съм тук, 
щастлива съм заради начина, по който се чувствам,
и не се притеснявам, когато открия 
кое е фалшиво и кое истинско,
и не се страхувам да застана лице в лице със себе си
и да си казвам истини в очите!
Имам толкова много да давам 
и да уча какво означава да даваш Любов!
Научихме ли се, научихме ли се да обичаме истински?!
А Любовта беше вече там, за да бъде открита!
Стоя на прага на отворена врата, тръгвам сега,
за да събера разпилените парченца,
за да разбера какво е имало отвътре.
Аз имам толкова красива мечта 
и вярвам, че тя ще се сбъдне!
Любовта ми е по-силна, 
по-силна дори от мен самата!
И аз обичам да я наблюдавам как ме извисява!
Любовта беше вече там, за да бъде открита!
Сливам се с нея, защото имам нужда да бъда нея,
защото искам да бъда Любовта и да съм добре,
защото аз и вие имаме толкова много да даваме
и да се учим какво означава да даваш Любов
и да обичаш истински.
Любовта беше вече там, за да бъде открита,
по-добре отиди и я вземи,
по-добре се научи какво значи да бъдеш Любов,
да даваш и да обичаш истински!
Всеки път, когато обичам 
се старая да обичам истински,
както го прави Бог, 
неговият начин е истински и верен!
Не ме е страх от Любовта, 
не ме е страх от мен самата.
Аз искам да съм Любовта и да съм добре,
аз знам, че имам толкова много да давам
и да се уча какво означава 
да обичам истински, безусловно!
„Любов“ е по-добрата дума, 
„Любов“ е по-съвършена дума,
„Любов“ е единствената дума, която разбирам!
Защото съм дете на Любовта, 
защото съм любовно създание,
и Бог иска от мен 
да давам толкова много 
и да се науча,
да се науча да обичам като Него, 
неговият начин е единствено верен!

Смисълът на делото на Св. Иоан Кръстител се състои най-вече в засвидетелствуването на идващия Спасител - Иисус Христос. Връхната точка в живота и делото на Св. Иоан е именно извършеното от него Кръщение на Христос, когато се осъществява Богоявлението - откриването и засвидетелствуването на Иисус Христос като въплътен Бог и божествен Спасител на света: “В ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение” (Марк.1:9-11).
Образът на Св. Иоан Кръстител, предаден в Светото Евангелие, напълно съвпада с историческия образ, описан в “Иудейски древности” на иудейския историк Иосиф Флавий. Светите евангелисти ярко засвидетелствуват изключителната личност на пророка и Предтечата. Той поразява своите съвременници със строгия си аскетичен живот, с пламенните си проповеди, дори с външния си вид - груба власеница, изтъкана от камилска вълна и кожен ремък. Изобличителните слова на Господния Предтеча не отминават никого. На облечените във власт знатни и горди фарисеи, пред които всички треперели, Св. Иоан Кръстител отправя не по-малко остри думи от тези, които по-късно Сам Христос ще изрече (Мат. 23 гл.): “И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън; лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън” (Мат.3:7-12). Иоановото изобличение не отминава и иудейския цар Ирод Антипа, наречен четвъртовластник. Строгият глас на “викащия в пустинята” (Ис.4:3-5) изобличава Ирод, както за незаконното му встъпване в брак с братовата му жена Иродиада, така и заради многобройните му злини, причинени на народа (Лука.3:19).
Образът на Св. Иоан Предтеча се запечатва в съзнанието на съвременниците му и в историята и заради неговата мъченическа смърт. Ирод Антипа се противопоставя на Св. Иоан по много причини. Най-напред, последният старозаветен пророк проповядва за идващия Месия, Който вече полага основите на Царството Божие на земята. Тези думи явно се възприемат от властниците като открита и все по-реална заплаха за тях. Освен това Христовият Предтеча има огромно влияние сред народа заради праведния си живот, покайното кръщение и пламенните проповеди. Светото Евангелие свидетелствува за Иоановото учение, което подготвя хората за Христовата спасителна проповед, пробуждайки в тях покаяние, стремеж към добродетелност и справедливост. Светецът най-напред приканва народа към покаяние, “защото се приближи Царството Небесно…пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Мат.3:2-3). За да бъдат достойни за идващото Царство, те трябва да променят коренно стария си живот, разбирания, правила. Затова пророкът им говори: “Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото” (Лука.3:11). Митарите той съветва да постъпват справедливо: “Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено” (Лука.3:13). Към войниците се обръща, като ги призовава към законност: “Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати” (Лука.3:14).
Иоановата проповед довежда до изключително влияние на светеца сред огромна част от народа. Тълпи от хора се стичат при него от Иерусалим, Иудея и Иорданската област, като “всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си” (Марк.1:5). Това влияние на Св. Иоан върху народа се възприема от Ирод като заплаха за властта му и като възможност да се вдигне бунт. Заедно с изобличението на Кръстителя срещу брака с Иродиада това дава основание на владетеля да хвърли светеца в тъмница, и по-късно да го умъртви. Това злодеяние е извършено без съд, само по подозрение и от гузна съвест. Евангелските текстове само съобщават, че Ирод Антипа затваря Св. Иоан в тъмница, без да посочват нейното местоположение. Иосиф Флавий обаче, отбелязва, че той е затворен в тъмница на укреплението Махерус, което се намира сред пустинната местност на източния бряг на Мъртво море. И днес бедуините в тези земи наричат мястото, където са останали руини от крепостта, “Ел Машнака” - висящ дворец.
В Светото Евангелие подробно е описан поводът за обезглавяването на Св. Иоан. Подбудителката за убийството е Иродиада, която ненавижда и мрази светеца заради острите му изобличителни слова срещу брака й с Ирод. Търсейки повод да си отмъсти, тя използува празненството по случай рождения ден на владетеля. Тогава нейната дъщеря дотолкова възхищава Ирод и гостите му с танца си, че той й обещава с клетва да получи всичко, каквото пожелае. Подучена от майка си, тя пожелава главата на Св. Иоан Кръстител, поднесена на блюдо. И така, “натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си” (Мат.14:9-11).
Изключителното влияние на Св. Иоан Кръстител още тогава довежда до оформяне на духовно движение от негови почитатели и поклонници. Под названието “мандеизъм” то съществува и днес в Шат Ел Араб, долна Вавилония. Неговото учение се основава върху поклонението на “Иоана, сина на Захария”. Великата личност на Господния Предтеча обаче, остава най-тясно свързана с християнството, защото единствено за Св. Иоан са отредени старозаветните пророчески думи: “Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе” (Малах.3:1). Затова той е наречен най-велик между родените от жена (Лука.7:28) и е почитан от Светата Църква редом със Светите апостоли и Св. Богородица. В годишния кръг на църковните празници няколко дати са свързани с чествуването на Св. Иоан Кръстител - 7 януари, свързан с почитта към светеца-Кръстител на Спасителя; 24 февруари - 1-во и 2-ро намиране честната глава на Св. Иоан Кръстител; 25 май - 3-то намиране главата на Христовия Предтеча; 24 юни - рождението на светеца; 29 август - отсичане главата на Св. Иоан, когато е постановен и строг пост; и 23 септември - зачатие на Св. Иоан.

митрополит Симеон

„Благословен Бог наш...“

О, мой боже, правий боже! 
Не ти, що си в небесата, 
а ти, що си в мене, боже - 
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят 
калугери и попове 
и комуто свещи палят 
православните скотове;

не ти, който си направил 
от кал мъжът и жената, 
а човекът си оставил 
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал 
царе, папи, патриарси, 
а в неволя си зарязал 
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът 
да търпи и да се моли 
и храниш го дор до гробът 
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците, 
на безчестните тирани, 
не ти, идол на глупците, 
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът, 
защитниче на робите, 
на когото щат празнуват 
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже! 
любов жива за свобода - 
да се бори кой как може 
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката, 
та кога въстане робът, 
в редовете на борбата 
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине 
буйно сърце на чужбина, 
и гласът ми да премине 
тихо като през пустиня!...

1873 г.

Обичам ви

С този стих искам да ви кажа, че ви обичам!
С този стих искам да ви кажа, че ви желая най-доброто!
Тази нощ аз ще ви прошепна, че вярвам във вас
и на лунната светлина ще се моля за всички ни!
Ще докосна звездите, за да взема прашец,
ще посипя косите ви,
за да светят в блаженството на приказни сънища!
Ще бдя над съня ви заедно с ангелите,
и ще измоля от светците и Бог
най-светлите благословии, за вас!
От сърцето си ще взема, от най-дълбокото,
най-чистата и свята своя любов и нежност,
и с нея като със сияен воал
лекичко ще ви обгърна в съня ви!
Ако приемете този дар от мен,
ще светя по-ярко от звездите и слънцето,
ще пея с лунните отблясъци
за мечтите, които се сбъдват,
щом докоснеш със сърцето си душа,
и тя се отвори за прегръдка!