Мили хора , българи , братя и сестрици , още не съм ви разказвала , но може би рожденият ден на Васил Левски е чудесен ден и повод за това ! Имах удоволствието и честта да бъда на световния фестивал на културата на олимпийския стадион в Берлин на 2 юли 2011 г. , на който се представи и България с  около 2000 български танцьори и с Елица Тодорова ! Трудно е да се опише вълнението , което изпитах в ужасния студ и дъжд тогава ! Какъв фурор направиха , взривиха стадиона , пълен с милиони хора от целия свят ! Такава невероятна тръпка , такова вълнение , неописуемо е ! Такава гордост ,че съм част от Духа на България ! Такава мощна енергия се разпръсна навред  из олимпийския стадион в Берлин ! Нямаше някой , който да не разбере , че тези 2000 танцьори , част от тях с невероятните и багрени български носии , толкова красиви и колоритни , и Елица - поклон пред таланта й , са българи , пълни с радост и възторг от живота , с любов и ентусиазъм , с които могат да увлекат милиони ,  въпреки всички трудности , въпреки ежедневните изпитания в родината ни ! Благодарна съм и трогната до сълзи , за това изумително преживяване , за това дълбоко вълнение , за този празник на българския Дух и талант ! Поклон и признателност ! Обичам ви ! Гордея се с вас !                                                                    ((((((((( ♥ ))))))))))

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли ( 6 юли стар стил ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий в Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело и борбата за свободата на България . Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност .
 На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче ( източно от Ловеч . Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване . През февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник .  Последните думи на Апостола са: " Господи приеми душата на дякон Игнатий ."                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Днешният век е век на свободата !
"Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа,  всеки иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето. "                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Левски до богат българин във Влашко                          6.10.1871 г                                                                                                                                                                                                                                                                                            
Писмото в което Христо Ботев описва Васил Левски " Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер ! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най -добро положение . Студ , дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел ! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности ... "                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
За Васил Левски                                                                                                                                                                                                                                                                  
" Неговото безстрашие, ловкостта, с която излизаше невредим от опасностите, естествената му скромност, нравствената му чистота, голямото му търпение и великодушие заедно с величието на подвига и жертвата му превърнаха неговото дело в легенда. Неговото име стана най-скъп символ на народното съзнание. А самият той израсна като един от най-съвършените изразители на българския народностен дух . Идеите, делото, легендарният живот на Васил Левски, Апостола на свободата, са велик и вдъхновяващ патриотичен пример за българския народ. Великото му дело и светлият пример на неговия живот ще останат завинаги в съзнанието на българския народ и ще изпълват поколенията с най-дълбока обич и признателност. "