Който дава Светлина, никога не остава на тъмно!
Постинги в блога от 18.07.2017 г.
18.07.2017 07:03 -
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме
Писмото, в което Христо Ботев описва Васил Левски
"Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее, сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности ... "
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
Почит, Поклон, Любов и Признателност!
18.07.2017 05:55 -
Дъжд
Дъжд
Земята се помоли на Небето
с отворени в сухота пукнатини,
с протегнати нагоре дървета
и пожълтели от очакване листа.
Морна жега и жажда неистова
ги склуптурира в молитва.
Останали без дъх и изтощени,
не смеят да спрат да се надяват,
че само това ги крепи,
живи са в своите мечти.
В момент на безсилие,
на ръба на отчаянието им
Небето към тях се втурна -
за спасение
и в капки Любовта си изля,
мъката им да измие,
страданието им да изтрие,
пожали ги и ги погали
и им нарисува усмивка голяма -
извила се в багри дъга.
Прегърна ги нежно в обятията си
от свилена, гълъбова синева,
целуна ги с водата си,
вля се в тях,
притихнало отдаде се
и блажено със Земята се сля. Деляна Ангелова
18.07.2017 г.
Земята се помоли на Небето
с отворени в сухота пукнатини,
с протегнати нагоре дървета
и пожълтели от очакване листа.
Морна жега и жажда неистова
ги склуптурира в молитва.
Останали без дъх и изтощени,
не смеят да спрат да се надяват,
че само това ги крепи,
живи са в своите мечти.
В момент на безсилие,
на ръба на отчаянието им
Небето към тях се втурна -
за спасение
и в капки Любовта си изля,
мъката им да измие,
страданието им да изтрие,
пожали ги и ги погали
и им нарисува усмивка голяма -
извила се в багри дъга.
Прегърна ги нежно в обятията си
от свилена, гълъбова синева,
целуна ги с водата си,
вля се в тях,
притихнало отдаде се
и блажено със Земята се сля. Деляна Ангелова
18.07.2017 г.
Търсене
За този блог
Гласове: 3886