Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало: - Мамо, какво ти е, защо плачеш? - Защото съм жена ! - отговорила му само тя. - Но защо, не разбирам - настоявало детето, а майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала: - И никога няма да разбереш... По-късно малкото момче попитало баща си: - Тате, защо мама сякаш плаче без причина? - Всички жени плачат без причина, синко. - само това успял да обясни баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж. Но дори тогава продължавал да се чуди, защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ : - Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно? А Господ се усмихнал и отвърнал: - Когато създавах жената, тя трябваше да е различна и много специална. Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това. Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я е наранили много. Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост.
- Виждаш ли, сине - завършил накрая Господ - красотата на жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си. Красотата на жената е скрита в очите й, а те са пътят към сърцето й - мястото, където тя носи Любовта !
Красотата на жената трябва да се види в очите и, защото те са вратата към нейното сърце - мястото където Любовта живее и пребъдва !
Красотата на жената не е в чертите на лицето й. Истинската красота на жената се отразява в нейната душа - и това е грижата, която тя с Любов отдава и чувствеността, която проявява.. Красотата на жената с течение на годините само расте ...
.jpg)
Ангелът в теб
" Представи си, че в теб живее Ангел и че ти от време навреме му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи, и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност.
Представи си, че в теб живее Ангел и ти му позволиш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.
Представи си, че усетиш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг. Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от отъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват. Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години. Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.
Представи си, че този Ангел наистина живее в теб. Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление.
Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.
Ако му позволиш. Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън себе си. Никога!
Представи си, о, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел и че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави! Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в теб.
Блажени братя и сестри, Ангелът в мен поздравява сияещия Ангел във вас! "
Законът за Нулевото Съпротивление гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.
...
ПЕПЕРУДАТА
Някога отдавна живеел в древен град Майстор , заобиколен от своите ученици . Най -способният от тях се замислил веднъж :
- А има ли въпрос , на който нашият Майстор няма да може да отговори ?
Той отишъл на зелената ливада , хванал най - красивата пеперуда и я скрил в дланите си . Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика . Усмихвайки се , той отишъл при Майстора и го попитал :
- Кажете , каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва ?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина .
Не обръщайки дори глава , за да погледне ученика , Учителят отговорил :
- Всичко е в твоите ръце !
ПЪТЯТ
Джошу се обърнал към учителя Нансен :
- Кой е верният Път ?
Нансен отговорил :
- Всекидневният път е верният Път .
Джошу запитал :
- Мога ли да го науча ?
Нансен отвърнал :
- Колкото повече учиш , толкова по - далеч си от Пътя .
Джошу полюбопитствал :
- Но ако не го изучавам как ще го узная ?
Отговорът на Нансен бил :
- Пътят не е сред видимите неща , нито сред невидимите . Той не спада към познатите неща , нито към непознатите . Не го търси , не го изучавай , не го назовавай . За да се озовеш на него , разтвори себе си широко като небето !
ПЪТЯТ
Джошу се обърнал към учителя Нансен:
- Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
- Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
- Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствал:
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
Отговорът на Нансен бил:
- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето !
Ние сме част и частица от Вселената !
Воинът знае , че най-важните думи във всеки език са съвсем кратки .
Да . Любов . Бог .
Това са думи , които излизат лесно от устата ни , а запълват огромни празни пространства .
Но съществува една дума — тя също е съвсем кратка , — която много хора се затрудняват да изрекат :" не " .
Този , който никога не казва " не ", се мисли за благороден , толерантен , възпитан ; защото " не "-то има репутацията на лошо , егоистично , недостатъчно духовно .
Воинът не се хваща в този капан . Има моменти , когато той , казвайки "да" на другите , казва "не" на самия себе си .
Ето защо той никога не казва " да " с устните си , щом сърцето му казва "не " !
.jpg)
СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА
Една нощ един човек сънувал сън . Сънувал , че се разхожда по морския бряг заедно с Бога . По небето проблясвали сцени от неговия живот . При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата , а другата на Господа . Когато проблясва последната сцена от живота му , той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка . Забелязал , обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най - тъжните и унизителни периоди в живота му . Това го разтревожило и запитал Господа : " О , Боже , Ти някога ми каза , че след като съм да Те следвам , Ти ще вървиш винаги с мен . Но аз забелязах , че по време на най - трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки . Не разбирам защо , когато най - много се нуждаех от Теб , Ти си ме изоставил сам. " Господ му отговорил : " Мило мое дете , аз те обичам и никога не бих те изоставил . По време на твоите изпитания и страдания , когато виждаш само едни стъпки , 
то е било когато Аз съм те носил на ръце ! "
Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта ! Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него . И докато нежно галел Цветето , то му отвръщало с още повече Любов , изразена в цвят и аромат . Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил : Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила , то ще ми отвърне с още повече ... И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята Любов . Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило . Вятърът се опитал да го повдигне и съживи , но не успял . Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята Любов , но то увяхвало пред очите му. Закрещял тогава Вятърът : Аз ти отдадох цялата мощ на своята Любов , а ти се счупи ! Видно е , че не е имало в теб сила за Любов към мен . Значи , ти не си ме обичало ! Но цветето нищо не отвърнало . То умряло ... Този , който обича , трябва да помни , че не силата и страстта измерват Любовта , а нежността и загриженото отношение . По - добре десет пъти да се сдържиш , отколкото един път да пречупиш ...
Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш ли със себе си?
А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!
Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала , а и била толкова развълнувана , че ще успее и тя да се спаси , та забравила да попита за името му .
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост , кой беше този , който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето .
- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта.
Тогава Любовта се успокоила и се заела със своите дела – да прави хората щастливи!
Да излекуваме света от злото в него, можем да го направим едно по-добро място за теб и за мен, за децата ни, за всички! Нека започнем промяната сега от самите себе си и нека тази вълна на човешко желание за Мир, разбирателство, братство и доброта да залее целият свят като една мощна пречистваща енергия! Да бъде Мир, да има Свобода, да бъде Любов и Светлина!
Изцери света
Има едно място
в сърцето ти
и знам, че това е Любовта ,
и това местенце може
да бъде още
по-светло от утрешния ден,
и ако само опиташ,
ще разбереш, че няма нужда
да плачеш .
На това място ще усетиш,
че няма болка или скръб.
Има пътища, по които
можеш да стигнеш там .
Ако те е грижа
достатъчно много за живеещите ,
създай малко пространство
направи по-хубаво място !
Изцери света !
Направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса !
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите
направи по-добро място
за теб и мен!
Ако искаш да разбереш защо,
има Любов, която
не може да излъже !
Любовта е силна !
Тя се интересува единствено
от безкористното себераздаване !
Ако опитаме ,
ще видим,
че в това блажено щастие
не можем да чувстваме
страх или ужас ,
ще спрем да съществуваме
и ще започнем да живеем !
Тогава ще почувстваме, че винаги
Любовта ще е достатъчна
за нас подрастващите.
Затова, направи по-добър свят,
създай по-добър свят !
Изцери света !
Направи го по-добро място
за теб и за мен,
и за цялата човешка раса !
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен!
И мечтата, която
ние си представяме
ще ни разкрие едно весело лице
и света, в който
веднъж повярвахме някога
ще блестне отново с изящество !
Тогава защо продължаваме да
удушаваме света?
Раняваме тази Земя ,
раздираме душата !
Мисля че е лесно да се види,
че света е едно райско отражение
на Господ Бог !
Можем да летим толкова високо !
Нека нашите души никога не умират !
В сърцето си
чувствам, че всички сте ми
братя !
Създайте свят без страх !
Заедно ще заплачем
сълзи на радост -
да видим как нацията
сваля сабите
насочени едни срещу други !
Ние наистина можем да стигнем там,
ако ви е достатъчно грижа за живеещите,
създай малко пространство,
направи по-хубаво място !
Изцери света !
Направи го по-добро място
за теб и за мен,
и за цялата човешка раса !
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен!
Изцери света !
Направи го по-добро място
за теб и за мен,
и за цялата човешка раса !
Има хора ,които умират
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
създай по-хубаво място
за теб и за мен !
За теб и мен !
