Човешката душа е като стомна,
Бог иска да я напълни с благодат,
ала често тя има тъмни пукнатини
и от там божественото се цеди
и заминава,
и повече човешкото остава,
това не позволява
всеки най-доброто от себе си да дава
и с божията си работа да се занимава,
на земните съблазни да не се поддава,
и вместо искрицата божия
в себе си да разгорява
от материалното и преходно се заслепява
там се съсредоточава
и любовта си забравя да раздава.
Туй нас ни мъчи и натъжава,
а вас задължава,
светли воини, деца на Светлината,
моля ви огрейте, осветете Земята
и нека се върне благината в сърцата,
да разцъфтят
и разнесат аромата
цветята на добротата,
на божествената красота,
що жадува да се възцари във света.
И време е вече,
даже време не остана,
и всяко човече
да повярва,
че където текла е божията река,
пак ще тече,
ала и извори нови търсим ние,
и нови потоци сбират сили
да залеят света
с животворна вода и светлина.
Мъката и злото да се отмие,
любов и благост
във всяко сърце да попие.
Туй добре знаете и работите вие,
и аз ви благодаря,
с благословия ще ви даря,
за да успеете,
да узреете и надделеете,
и с делата си да се гордеете.
Спасете!
Посветете!
Благословете!

Уморих се да чета и слушам за месото като стока, като храна, като за нещо, което се разгражда до определени вещества, като част от диети за отслабване.
Месото е част от тялото на убито животно, част от трупа му. Обичайно животните преди да бъдат убити за храна са били потискани, ограничавани и измъчвани, третирани по най-различни ужасни начини. Така, че суетата и егоизма на ума е време да отстъпят място на божественото съзнание, разум и любов. Стомахът по-важен ли е от душата?!
Науката е свързана с ума, но има неща като душа, има сърце, има уважение и любов към всички живи създания и тяхното право на живот и свобода. Да ядеш месо значи да си съучастник в една верига на измъчване и ограничаване свободата на животните и отнемането на живота им. И за това ще отговаряме горе. Никой няма да ни пита разгради ли се месото в стомаха ви и колко аминокиселини си доставихте по този начин, колко добре са изглеждали биологичните ви костюми след протеинова диета. Но имало ли е любов в нас ще има определяща роля за пътя и еволюцията на душата ни. Изборът всеки прави сам, а отговорността и последствията са индивидуални и колективни.




"Когато погледна в очите на едно животно, аз не виждам животно. Аз виждам едно живо създание. Виждам един приятел. Чувствам една душа."
Антъни Дъглас Уилямс.



Малкото на животните също е дете, също има майка, също е мило и обичано. То обича да живее, да скача и играе, да се радва на свободата си. Също като нас, като всички деца.

Де е Бог? Аз съм го виждал във вола, който пъшка и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на която отрязвате главата, и съм се разговарял с Бога в тях. Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас. Страданието на едно животно е страдание на Бога. Само така ще разберете Христа.

Петър Дънов

С копието на божията повеля
трябва да се прицелите добре,
целта по пътя да посочите
и всеки да може да избере
ще се остави ли
в примката задушаваща на миналото
или бъдещето ще избере.
Да, ако яхнете коня на божията премъдрост,
по-бързо ще стигнете,
по-малко ще се отклонявате,
но някои ще се запънат като магарета,
техния избор приемете
и в Божиите ръце оставете.
Вие каквото можете
и каквото от вас зависи направете
за другото грижа не берете
и не се тревожете.
Всичко и всеки е в божия план,
ала различен за всеки е той
и не за всичко висше
всеки е готов и достоен.
Пътя си да извърви го оставете
и грешките простете,
когото можете благословете
и Земята като храм на Бога осветете,
тръгналите към Бога посветете.

4.05.2020 г.