Таралежите се раждат без бодли, 
те се раждат чисти, розови, добри,
но порастват им бодли,
защото ги боли,
когато отвън ги бодат,
когато от душата им крадат, 
когато се опитват да ги затъмнят 
и поробят,
когато имат нужда от защита.
Когато има нужда в себе си да се спасиш -
ти крепост вътре в душата си градиш
и за да я обезопасиш,
правиш се на страшен,
но всъщност никого не ходиш да бодеш,
а само този, който тръгва да ти посегне
с острото ти се среща
и това е отсреща, 
а таралежът не боде, 
той се защитава, 
когато се налага,
тъй като под бодливата външност корава, 
той пази душа такава - 
нежна и чувствителна 
и в розово обвита 
с нежно тяло уязвимо,
с бодли принудено да се защити,
за да бъде, за да оцелее, за да го има
и по своя път да може да върви.
Не карайте таралежите да настръхват с бодли, 
те са любящи, нежни, добри, 
но ако вие не сте такива,
ще се защитят, няма как.
А любящите и нежни 
с прекрасна усмивка, 
с най-милата усмивка 
таралежчето ще ви дари.
Който има нужда от защита,
той пази в себе си нещо,
различно от другите,
което те не могат да оценят,
но могат да осквернят.
Не карайте таралежите да се ежат, 
да бодат,
бъдете мили, добри и любящи 
и с чудесна усмивка и любов 
ще ви възнаградят.
Розата и тя така, 
не на всеки се дава
и с бодли се защитава.

Деляна Ангелова