Постинг
29.11.2016 14:22 -
САМ ЮНАК НА КОНЯ или – кой освободи България?
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 11837 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2018 18:44
Прочетен: 11837 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 21.01.2018 18:44
Повод за статията са няколко немаловажни съвпадения, които ще отклонят дискусията доста далеч от обичайното „Русия”, „българите” или „великите сили”...
По принцип съвпаденията, или „благоприятните обстоятелства” настъпват както в индивидуалния човешки път, така и в живота на един народ, едва когато има вътрешни, духовни предпоставки за това.
В този смисъл - какво стои зад този „САМ ЮНАК НА КОНЯ”, който в песента зове братята си с тръба, който веднага се свързва с „юнак балкански”, който има да се събуди и веднага напомня за знамената на българите (които 500 години са нямали държава?). И не на последно място е съвпадението с името на юнака, който повежда освободителната българска конница – Георги! Копривщенският апостол Гаврил Хлътев някак избира именно това име при своите пътувания, с цел да заблуди властите.
Случайно ли начело на българите , както е от векове, застава конницата? Случайно ли начело на конницата застава Георги? Защо никога не се прекъсва традицията на тракийския конник – закрилник, преминал впоследствиие в почитта към свети Георги? И чий дух се е събудил под планините, за да не му устоят нито политически планове, нито велики сили, нито многобройни народи в последващите балкански и други войни, в които държавата ни се утвърждава?
Все повече хора са чували за тракийските Хероси: Владетелите, или благородните тракийци, погребвани не само заедно с конете си, а и с вяра, че и от другия свят те помагат на своя народ, на всеки търсещ чистотата и доброто.
Неслучайно по вдъхновение Бенковски забранява на конницата си своеволията и пиянствата, и ги облича в униформи. Някогашната справедлива война е носела своето благословение, когато е предхождана от вътрешно очистване и освещаване на воините! Струва си да се преговорят постъпките му , описани в „Записките“ – постъпки на отговорен и благороден военачалник, без място за лично отмъщение, без расов и религиозен натиск.
По време на робството често са бродели легенди, че някой е срещал из планините светъл конник, воин, и той е поддържал надеждата на българите. Многократно хайдушките чети са удържали победа над местния феодал, но са спирали дотам: „Нямаме цар, нямаме зад кого да застанем, нямаме какво да възцарим”... въздишали хайдутите, и често не преминавали нивото на обикновени разбойници.
Във варненския край съществува легенда за древен каменен цар, който спи, и се събужда, когато е необходимо да поведе българите към победа. Знаем, че камъкът е образ на Словото на истината, което не преминава. Живият камък, това е Христос, за който в последните години има все повече доказателства че под името Дион-Исус е бил слънцедатното божество на траките. Чрез истинния Бог те са имали силата да поддържат една справедлива държава, която имала много по-различни принципи от околните народи. Вместо отмъщения, се е показвала милост. Вместо наказание, от победения са се вземали данъци. Вместо война, нерядко тракийските жреци с песни са връщали неприятеля с мир, като са го отказвали от кръвопролитието.
Спряха ли българските братя да викат неволята, и да чакат „друг да им оправи колата“? Събудил и се е древният цар? Дошло ли е времето? Все повече научни доказателства, и народни вдъхновени движения ни казват, че да.
Неспокойният шивач, красивият търговец говорещ поне 5 езика, Гаврил се връща в България, изоставил благата, които е можел да има - за да освобождава България. Не се отбива в родния си дом да се види с близките си. Сменя името си и става официален глава на войската. Не върши престъпления, не пие, почти не спи. На практика, се новоражда. А и само Бенковски ли? Мъжът на единствената българка в хвърковатата чета, е млад хърватин, който с жена си Мария доброволно отказва да напусне размирния район, за да освобождава братята-българи. Не един търговец, попаднал случайно в района на въстанието, изоставя стоката си и яхва коня, ако и родния му дом да е в далечен друг край на България.
Кои са тия конници??? Чий дух почива под над 2000 оброчни плочи на конника-закрилник, намирани из цялата страна? Нима наистина херосите са вечно живеещите наши прадеди, способни и желаещи да подкрепят народа ни всеки път, когато пожелае да постави нещо НАД ежедневното удобство?
Няма друго обяснение за успеха на Съединението. За успехите ни в сръбската война, едва-що спечелили своята независимост. Духът на траките, от които древните народи много са се страхували, защото са считали физическата смърт за нищо, е възкръсвал в същата сила в героизма на новата българска войска.
По принцип съвпаденията, или „благоприятните обстоятелства” настъпват както в индивидуалния човешки път, така и в живота на един народ, едва когато има вътрешни, духовни предпоставки за това.
В този смисъл - какво стои зад този „САМ ЮНАК НА КОНЯ”, който в песента зове братята си с тръба, който веднага се свързва с „юнак балкански”, който има да се събуди и веднага напомня за знамената на българите (които 500 години са нямали държава?). И не на последно място е съвпадението с името на юнака, който повежда освободителната българска конница – Георги! Копривщенският апостол Гаврил Хлътев някак избира именно това име при своите пътувания, с цел да заблуди властите.
Случайно ли начело на българите , както е от векове, застава конницата? Случайно ли начело на конницата застава Георги? Защо никога не се прекъсва традицията на тракийския конник – закрилник, преминал впоследствиие в почитта към свети Георги? И чий дух се е събудил под планините, за да не му устоят нито политически планове, нито велики сили, нито многобройни народи в последващите балкански и други войни, в които държавата ни се утвърждава?
Все повече хора са чували за тракийските Хероси: Владетелите, или благородните тракийци, погребвани не само заедно с конете си, а и с вяра, че и от другия свят те помагат на своя народ, на всеки търсещ чистотата и доброто.
Неслучайно по вдъхновение Бенковски забранява на конницата си своеволията и пиянствата, и ги облича в униформи. Някогашната справедлива война е носела своето благословение, когато е предхождана от вътрешно очистване и освещаване на воините! Струва си да се преговорят постъпките му , описани в „Записките“ – постъпки на отговорен и благороден военачалник, без място за лично отмъщение, без расов и религиозен натиск.
По време на робството често са бродели легенди, че някой е срещал из планините светъл конник, воин, и той е поддържал надеждата на българите. Многократно хайдушките чети са удържали победа над местния феодал, но са спирали дотам: „Нямаме цар, нямаме зад кого да застанем, нямаме какво да възцарим”... въздишали хайдутите, и често не преминавали нивото на обикновени разбойници.
Във варненския край съществува легенда за древен каменен цар, който спи, и се събужда, когато е необходимо да поведе българите към победа. Знаем, че камъкът е образ на Словото на истината, което не преминава. Живият камък, това е Христос, за който в последните години има все повече доказателства че под името Дион-Исус е бил слънцедатното божество на траките. Чрез истинния Бог те са имали силата да поддържат една справедлива държава, която имала много по-различни принципи от околните народи. Вместо отмъщения, се е показвала милост. Вместо наказание, от победения са се вземали данъци. Вместо война, нерядко тракийските жреци с песни са връщали неприятеля с мир, като са го отказвали от кръвопролитието.
Спряха ли българските братя да викат неволята, и да чакат „друг да им оправи колата“? Събудил и се е древният цар? Дошло ли е времето? Все повече научни доказателства, и народни вдъхновени движения ни казват, че да.
Неспокойният шивач, красивият търговец говорещ поне 5 езика, Гаврил се връща в България, изоставил благата, които е можел да има - за да освобождава България. Не се отбива в родния си дом да се види с близките си. Сменя името си и става официален глава на войската. Не върши престъпления, не пие, почти не спи. На практика, се новоражда. А и само Бенковски ли? Мъжът на единствената българка в хвърковатата чета, е млад хърватин, който с жена си Мария доброволно отказва да напусне размирния район, за да освобождава братята-българи. Не един търговец, попаднал случайно в района на въстанието, изоставя стоката си и яхва коня, ако и родния му дом да е в далечен друг край на България.
Кои са тия конници??? Чий дух почива под над 2000 оброчни плочи на конника-закрилник, намирани из цялата страна? Нима наистина херосите са вечно живеещите наши прадеди, способни и желаещи да подкрепят народа ни всеки път, когато пожелае да постави нещо НАД ежедневното удобство?
Няма друго обяснение за успеха на Съединението. За успехите ни в сръбската война, едва-що спечелили своята независимост. Духът на траките, от които древните народи много са се страхували, защото са считали физическата смърт за нищо, е възкръсвал в същата сила в героизма на новата българска войска.
Тагове:
Как да се държите ако общувате с прост и...
Защо Русия никога няма да бъде победена ...
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Защо Русия никога няма да бъде победена ...
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Две петролни рафинерии и военно летище б...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Две петролни рафинерии и военно летище б...
"Вместо война, нерядко тракийските жреци с песни са връщали неприятеля с мир, като са го отказвали от кръвопролитието. "
цитирайНо аз мисля, че това не е само дух на траките. Това е духът на майката земя и духът на Героя, въобще. Героя, който ще брани Земята от нейните врагове. И няма значение къкъв е произходът и езикът на този Герой, стига да опази клетвата си и сложи част от себе си на жертвеника и кръвта му се слее с кръвта и духовете на предишни Герои.
цитирайИ с нами Бог
цитирай