(2039.1) 191:1.1 В неделя около осем и половина вечерта Иисус се яви на Симон Петър в градината на Марк. Това беше неговото осмо моронтийно явяване. Откакто Петър се отрече от своя Учител, той живееше под тежкото бреме на съмненията и чувството за вина. Цялата събота и неделя Петър се бореше със страха, защото се боеше, че вече не е апостол. Той беше потръпнал, узнавайки за участта на Юда, и мислеше, че също е предал своя Учител. През целия този следобед той предполагаше, че може би неговото присъствие сред апостолите пречи на явяването на Учителя – ако, разбира се, той действително е възкръснал от мъртвите. Именно на Петър – обхванат от такива мисли и емоции – се яви Иисус, когато обезсърченият апостол бродеше сред цветята и храстите.

(2039.2) 191:1.2 Когато Петър си спомни любящия поглед, с който Учителят го дари, преминавайки покрай покрития вход на Ханан, и когато той се замисли за прекрасното послание, което му предадоха рано сутринта жените, върнали се от празната гробница – “Вървете и кажете на моите апостоли и на Петър”, когато започна да размишлява за тези признаци на милосърдие, неговата вяра започна да взема връх над съмненията; той се спря, сви юмруци и гласно каза: “Аз вярвам, че той е възкръснал от мъртвите; ще отида при своите братя и ще им го кажа.” И когато произнесе тези думи, пред него внезапно изникна фигурата на човек, заговорил го с познат глас: “Петре, противникът имаше намерение да те отнеме, но аз не се отказах от теб. Знаех, че не от своето сърце ти се отрече от мен; затова ти простих, преди да ме помолиш за това. Но сега ти трябва да спреш да мислиш за себе си и за сегашните беди и да се приготвиш да носиш благата вест на Евангелието на тези, които се намират в тъма. На теб повече не ти е нужно да се безпокоиш за това, което можеш да получиш от Царството; следва да помислиш какво можеш да дадеш на тези, които пребивават в ужасяваща духовна нищета. Приготви се, Симон, за сражението на новия ден – за битката с бездуховната тъма и пагубните съмнения на природния човешки разум.”

от книгата "Урантия"



4. Десетото явяване (във Филаделфия)
(2041.4) 191:4.1 Десетото моронтийно явяване на Иисус, достъпно за възприятието на смъртните, стана в девет часа във вторник, 11 април, във Филаделфия, където той се яви на Авенир, Лазар и приблизително на сто и петдесет от техните съратници, сред които имаше под петдесет от седемдесетте члена на корпуса на евангелистите. Това се случи веднага след откриването на специалното събрание в синагогата, което беше свикано от Авенир, за да обсъди разпъването на Иисус и последното съобщение за неговото възкресение, доставено от куриерите на Давид. Доколкото един от членовете на тази група вярващи беше възкръсналият Лазар, на тях им беше лесно да повярват в съобщението за възкресението на Иисус от мъртвите.

 (2041.5) 191:4.2 В момента, когато Авенир и Лазар, стоейки заедно на катедрата, откриваха събранието в синагогата, всички присъстващи вярващи внезапно видяха облика на Учителя. Иисус направи крачка напред от това място, където се появи между Авенир и Лазар, които не го забелязаха, и приветствайки събралите си, каза:

(2041.6) 191:4.3 “Мир вам. Всички вие знаете, че ние имаме един небесен Баща и че има само едно Евангелие на Царството – благата вест за дара на вечния живот, който хората получават чрез вярата. Радвайки се на своята преданост към Евангелието, молете Отеца на истината вашите сърца да излъчват нова, още по-голяма любов към вашите братя. Трябва да заобичате всички хора така, както ви обичах аз; трябва да служите на всички хора така, както аз служех на вас. С изпълнена с разбиране отзивчивост и братска любов приемайте в своето общество всички братя, предани на възвестяването на благата вест – било то юдеи или езичници, гърци или римляни, перси или етиопци. Йоан възвести бъдещото Царство; вие с цялата си мощ проповядвахте Евангелието; гърците вече учат благата вест; скоро аз ще изпратя Духа на Истината в душите на всички тези хора – моите братя, които толкова безкористно посветиха своя живот на просвещаването на своите събратя, пребиваващи в духовна тъмнина. Вие сте деца на света; затова не отстъпвайте, не се забърквайте в недоразумения, които са следствие от свойствената на смъртните подозрителност и нетърпимост. Ако благодатта на вярата ви е възвисила до любовта към невярващите, нима не трябва да обичате също така и вашите вярващи събратя в това широко разпростряно братство на вярата? Помнете: ако се обичате един другиго, всички ще знаят, че вие сте мои ученици.

(2042.1) 191:4.4 Затова вървете по целия свят, възвестявайки това Евангелие за бащинството на Бога и братството между хората по всички страни и народи, и бъдете извечно мъдри, избирайки методите на разкриване на благата вест пред различните народи и племена. Даром получихте това Евангелие на Царството, даром възвестявайте благата вест пред всички народи. Не се бойте от съпротивата на злото, защото аз винаги съм с вас, до края на вековете. И своя мир оставям на вас.”

От книгата "Урантия"