Мисля за Теб - умът ми е спокоен.
Съзерцавам Творенията Ти,
стихнала във възхита.
Обичам Те -
сърцето радостно прелива,
мощни потоци Любов извират
и нямат търпение да се вливат
в жадни, пресъхнали души,
копнеещи за твоя оазис 
в пустинята отделяща ги от Теб. 
Благодарността ми 
крилете разтрептява.
Признателността 
ги насочва нагоре.
Вярата ги насища с мощ и сила.
Споменът за слятостта с Теб
ме изстрелва в бъдещето,
където аз и Ти,
и сродните души 
отново ще бъдем Едно
в утрото на блажено безвремие.

Деляна Ангелова
7.11.2017 г.