Щастлива игра на разплакани деца.
Пролетно дърво, което сълзи.
Лятно море с отчаяни вълни.
Изгрева на огнено, опустошаващо, червено слънце.
Залеза на загадъчно замечтани звезди.
Вихрено беснеещи ветрове над морето-пустиня.
Най-тъмно синьото на весело ясно небе.
Шеметна люлка, която те подлудява.
Пъзел, който никога не се подрежда,
както на теб ти се иска.
Лабиринти с неочаквани и за тях краища.
Паяжина, която те омотава в себе си,
за да ти даде свободата да се изплъзнеш от нея.
Някаква картина, която е красива и коварна.
Пространство, което се отваря пред теб,
а после те затваря в себе си.
Време с широко сърце и тясна душа.
Цвете с натежала от радост глава.
Смях от който извират сълзи.
Реките, които те блъскат и галят.
Дървета, които те пазят и гонят.
О, това ли е нашата любов?
Такава ли е тя или я измислям,
или я очаквам гола, за да я разбера?!
О, незная, незная, незная,
но една песен ми прошепва, 
че ние сме в това ЗАЕДНО
и мисля, че останалото не е от значение.
Обичам!
Завинаги в Любовта оставам!
И на нея казвам - твоя съм.

Деляна Ангелова    
   

Обичам!
Завинаги в Любовта оставам!
И на нея казвам - твоя съм.
Само такава и тази.Тази която е в мен и истинска.Тази която те обгръща и дарява.Тази която те вдъхновява и дори примирява и успокоява. Благословена да си.:))))

Благодаря!

Kрасиво!

Радвам се!