Да застанеш лице в лице със себе си,
да се взреш прямо в очите си,
да погледнеш дълбоко в душата си,
без да отвръщаш поглед 
от това, което не ти харесва,
смелост имаш ли?!
Че ние разчистваме всичко наоколо,
но отвътре поддържаме ли се в чистота?
Кураж имаме ли да си признаем това,
което не е красиво, нито добро,
но витае в нас като сянка,
пронизва ни като мисъл, 
промъква се като чувство
и всъщност тайно отглеждаме си.
Да не отричаме очевадното,
да го приемем, че го има в нас -
да, съществува
и да се справим по начин най-добър,
така че изборът на душата 
да диктува правилата
и Любовта да е поела контрола над нещата.
Така, че Богът в нас да ликува 
Вярата и Мъдростта да празнува.
Истината за себе си ако можем да понесем
ще успеем негативите си в миналото да изоставим
и в бъдещето само чиста светлина да пренесем. 
Ако слепи сме за своята тъмнина,
постепенно завладява ни тя 
и колкото повече да разчистим в себе си се бавим,
толкова по-трудно после ще ни е да се справим
със слабости, недостатъци 
мрак, мръсотия и дяволия.
Ако навреме не надвием над тези неща,
тогава те поемат властта
и започват да ни управляват,
по нанадолнището право към падение.
Истината е Светлината в огледалото,
да се погледнем откровено сега 
и да направим така,
че да се радваме на това, което сме,
да се обичаме и да сме в удовлетворение.
Да бъдем такива, 
каквито на Божествени създания най-отива
и да чувстваме, че сме в синхрон и хармония 
с красотата и съвършенството на Божията Симфония.

Деляна Ангелова
16.06.2017 г.