Постинг
08.04.2016 23:00 -
Вяра !
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1760 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2016 23:02
Прочетен: 1760 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 08.04.2016 23:02
Споделих ви за една блогърка, която чувства оздравителна сила в стиховете. В следващия си коментар тя пише:
"В момента имам здравословен проблем. Прочитайки нещо от теб, аз насочвам мислите си в друга посока. Отърсвам се от страха. Укрепвам вярата си!"
Колко добре е усетила важните моменти от изцеляването:
- Пренасочване на мислите, мисъл-образите, мисъл-формите в желаната позитивна посока.
- Освобождаване от страха, отърсване от него, преодоляване, надскачане. Страхът е причина, повод, пусковия бутон за проблемите, болестите, неприятностите.
- Засилване, укрепване на Вярата - тя е Спасението, Пътят, Изцелението, Връзката с Първоизточника. Това, което ни води напред и нагоре. Каналът, по който тече живителната Енергия и Сила.
Спомняте ли си, един български инженер изследващ ХААРП каза, че това, което ни пази от ХААРП е нашата Вяра, и че е виждал снимки на мозъка на вярващ и на невярващ човек и те били различни. Велико !
Помните и Вапцаров...
ВЯРА
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Благодаря ! Обичам ! Вярвам !
(1).jpg)
"В момента имам здравословен проблем. Прочитайки нещо от теб, аз насочвам мислите си в друга посока. Отърсвам се от страха. Укрепвам вярата си!"
Колко добре е усетила важните моменти от изцеляването:
- Пренасочване на мислите, мисъл-образите, мисъл-формите в желаната позитивна посока.
- Освобождаване от страха, отърсване от него, преодоляване, надскачане. Страхът е причина, повод, пусковия бутон за проблемите, болестите, неприятностите.
- Засилване, укрепване на Вярата - тя е Спасението, Пътят, Изцелението, Връзката с Първоизточника. Това, което ни води напред и нагоре. Каналът, по който тече живителната Енергия и Сила.
Спомняте ли си, един български инженер изследващ ХААРП каза, че това, което ни пази от ХААРП е нашата Вяра, и че е виждал снимки на мозъка на вярващ и на невярващ човек и те били различни. Велико !
Помните и Вапцаров...
ВЯРА
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Благодаря ! Обичам ! Вярвам !
(1).jpg)
Вълнообразно
Благодарност и обич ти пращам, мила!
цитирайМощни потоци Любов и Благодарност, и към теб !
цитирайЕдно от любимите ми стихотворения което помня наизус! Ето това са истините, те не умират, не са временни, за тях няма мода - вечни са! Със всеки твой постинг се потапям в животворна и светла енергия!
цитирай
