Когато отварям очите си
знам, че има красота,
която иска да бъде видяна.
Когато отварям сърцето си
знам, че има нужда от даване на Любов.
Когато протегна ръцете си,
знам, че прегръдките сгряват.
Когато общувам,
знам, че гласът и словото
могат да лекуват душите и телата.
Когато се усмихвам и смея,
искам да измия тъгата и мъката.
Съзнанието ми търси Истината,
тази която се крие от нас,
защото е безценна
и дава Свобода и Сила.
Чувството за фината материя на Бога
дава деликатност,
и ни прави внимателно движещи се
в океана от Енергия.
Има нужда от тишина.
Има нужда от прецизност.
Има нужда от чистота и святост.
Има нужда да поспрем и почувстваме,
да чуем, да усетим, да вдишаме,
да прозрем, да провидим.
Има нужда да поемем дълбоко,
за да можем да отдадем нашироко.
Има нужда да бъдем това,
което искаме да имаме и получим,
тогава ставаме независими и силни,
тогава можем да даряваме безусловно.
Това, което имаме вътре в себе си
се въплъщава отвън
и това е отговорността,
радостта и удовлетворението.
Бог иска да присъства и се изразява чрез нас.
Да бъде Светлина и топлота !
Да бъде Мир и свята тишина !
Да бъде изящество и красота !
Да бъде Истина и Справедливост !
Да бъде Разум и Мъдрост !
Да бъде Вяра и Любов !
Бог в нас и ние в Него.
Едно единно съкровено,
изначално Цяло !

25 февруари 2016 г.
Деляна Ангелова