РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. ЧАСТ LIII (53)

Безсмъртие.

Всички ченълинги, които вие четете са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен. Затова вслушвайте се преди всичко в себе си, как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява информацията. Моята задача е – да поставя въпроси, върху които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам вътре в себе си!

Хайде да си поговорим за безсмъртието. Тази тема винаги е възбуждала умовете на много от хората. Възможно ли е безсмъртието?

Смъртта – това е смяна, разпадане на предишната форма и смяната и с нова. Ако се спре Смъртта, то тогава се спира и саморазвитието на формите. При вас има голямо объркване на понятията!

Добре, тогава дай да поговорим за продължаването на живота на физическото тяло на човека. Нали все пак е известно, че древните са живели далеч по-дълго. И в различните източници на информация се дава, че човешкото тяло в сегашния му вид е разчетено на поне 2000 години. Защо тогава хората умират?

Защото те самите избират да умират. Защото се уморяват от живота. Защото се страхуват от смъртта и по този начин я призовават.

Да но умират и деца кърмачета. Нима и те се боят от смъртта?

Мъничките деца до 7 години изпълняват мисълформите на своите родители. Ако детенцето умира, то това означава, че единият от родителите е притеглил волно или неволно енергията на смъртта!

Енергията на смъртта, това енергия на разпада ли е?

Да, това е енергията на спирането на развитието, това е разрушение. Но не само. Това е енергия на освобождаване от предишната форма.

На нас ни казват, че ако на някого от родителите им умира дете, то това са кармични дългове и по този начин родителите преминават своите уроци.

Главните уроци, които вие трябва да преминете – това е избавянето ви от всякакви страхове, в това число, и от страха от смъртта. Вашите тела, вашите форми – това са трансформатори на енергията на Бог. Във всяко едно от телата тя се преобразува по свой си начин. Древните хора са живеели повече от вас, защото са били по-мъдри. Защото по-правилно са използвали дадената им от Бог енергия. Те са взаимодействали със всички сили и със всички проявления на Божествената енергия, те не са затваряли своите канали за преминаването на чи, те са били по-съвършени лупи, по-съвършени проводници на Божествена енергия. Но не всички от тях.

Но постепенно човекът е започнал все повече и повече да се отдалечава от Бог. Човекът е решил, че няма да пропуска енергия, трансформирайки я, а ще я натрупва. Човекът си е мислил, че тогава той ще стане равен на Бог. Но няма прегради за енергията на Бог, тя е вездесъща. И затова натрупването на енергия в този или в друг вид е започнала да се излива в болести на човешкото тяло, започнали се да се случват енергийни изкривявания! Енергията не е нужно да се натрупва. Вие сте създадени за нейната трансформация, вие сте предаватели на енергията на Бог! Но вие имате и друга мисия. Вие сте длъжни да станете преумножители на енергията на Бога! А вие сте започнали да я натрупвате, вместо това да я преумножавате и да я отдавате. Когато вие сте започнали да я натрупвате, не са пострадали само вашите физически тела. В света е настъпил дисбаланс. Спомни си какво ви пишат вашите биолози. Ако се унищожи един от видовете на една от хранителните вериги, то измира цялата верига. Това разбира се не е точно така, но когато сте започнали да натрупвате енергията на Бога в себе си, вие сте нарушили баланса на дарението, баланса на приемането и отдаването. И в света също така са започнали да се натрупват енергийни изкривявания. И по-рано балансираният свят е започнал да се разбалансира.

Всички процеси, които стават на вашата планета и които носят разрушителна сила, са предизвикани именно от този дисбаланс. Когато част от енергията е започнала да се удържа във физическите форми, в тези богатства и ресурси, които вие натрупвате, в света са започнали да възникват места на нестабилност. Все едно като в разредената атмосфера. Тогава в противовес на тях са се родили места на Силата. Тези места, които все пак се опитват да задържат баланса на Планетата, баланса на центробежните и на центростремителните сили. Ако този баланс окончателно се наруши, вашата планета просто ще се разпадне на части. Това нещо го е имало вече в историята на Мирозданието. И всички потопи и катаклизми – не са действия на ревнивите Богове, а следствия на вашите действия и мисли, на вашите натрупани Божествени енергии, на вашите опити да задържате развитието.

Всяка една форма може да бъде форма с баланс вътре в нея и на центробежните, и на центростремителните сили, на силите на разрушението и на съзиданието. Всъщност вашата планета множество пъти е стояла на такъв кръстопът, когато до дисбаланса на силите е оставало още много мъничко. И тогава Великите Души са се спускали на Земята, за да могат да й помогнат. И много от силите по поддръжка от тънките планове са вършели своята работа. Това, което вие наричате битка между Тъмата и Светлината, ви е дошло от легендите. Това са и били периодите на нестабилност на планетата на вашия свят, това са били опитите за възстановяване на равновесието между двете основни сили. Точно това и е този Договор между Светлината и Тъмнината, за който говорят вашите книги и филми.

За какво му е на човек да натрупва каквото и да е? Всичко има в неговия свят, заради това той да живее и да се развива. Няма нищо такова, което да не съществува във Вселената и в което да има някакъв недостатък. Ресурсите са неизчерпаеми. Всички митове за изчерпаемостта на ресурсите са били създадени и внушени ви на вас заради това, за да може вас по-лесно да ви управляват. Ако ти натрупваш каквото и да е било, то това означава, че ти не вярваш в Бог! Ти не вярваш в съвършенството на света, ти се страхуваш да не останеш без нещо си, което на теб ти се струва важно. Ако ти самата си Бог в миниатюра, ако твоите мисли са способни да сътворят всякакви проявления в твоя свят, в това число и неговото изобилие, за какво тогава ти е необходимо да натрупваш каквото и да е било? За какво да държиш в гардероба си хиляди рокли, когато в теб е завода за безплатното им производство?

Или казано по друг начин. За какво трябва да държиш в гардероба си хиляди рокли, ако ти можеш да имаш една, която спокойно можеш да трансформираш по свое желание във всякакъв един вид? Или още по друг начин. За какво да държиш в гардероба си хиляди рокли, когато ти можеш да управляваш климата в съдружество с планетата, и всъщност на теб въобще не ти са необходими рокли? Разбираш ли?

На вас много ви разказват за отказа от материалното, за отказа от привързаности. За това, че само нищий ще придобие рая. Вие разбирате това в такъв смисъл, че с материалните привързаности няма как да влезете в тънкия свят, там не съществуват физически богатства. Но работата не е само в това. Ставайки нищий (бедняк), отритвайки богатството, вие в прекия смисъл ще влезете в земния рай. Защото няма да задържате в себе си и около себе си енергията на Бог и по този начин вие няма да вкарвате дисбаланс в своето физическо тяло и във вашия физически свят, и така няма да има болести и катастрофи. Защото отдавайки по този начин получената от Бог енергия вие ще преумножите своето получаване. Защото колкото повече, колкото по-бързо отдаваш енергия, толкова повече ти се изпразваш за нейното получаване. За приемането на по-голямо количество енергия. Станете празни съдове и вие ще можете да поберете в себе си и да трансформирате огромно количество енергия на Бога. Вие ще станете чисти нейни проводници.

И още и затова че на вас не ви е необходимо да натрупвате каквото и да е, защото самите вие сте богове, вие може да трансформирате тази енергия във всякакви блага, каквито са ви необходими. Вашата мисъл съзидава. Тя твори. Затова и ставайки бедняк, вие придобивате рая в своя живот. И не заради това, че на вас вече нищо няма да ви бъде нужно, а защото всичко, което на вас ви е нужно за вашето развитие, ще го имате в пълен обем. Именно затова и е много важно отдаването. Колко е натрупал всеки от вас в течение на живота си? Дошло е време за отдаване, за да се уравновеси, за да се направи хармоничен живота ви. И е време да се избавите от страховете си да загубите нещо си, каквото и да е било то. Нищо не може да изгубите. Всичко може единствено да придобиете и да го предадете. Приемане и трансформиране.

Значи, ако човекът се научи на баланс между получаването и отдаването на Божествена енергия то той ще стане безсмъртен или просто ще продължи съществуването на своята физическа форма?

За какво му е на човека да бъде безсмъртен, тоест да не променя физическата си форма?

Ами например, възможно е за да изучи физическия свят по добре.

Смъртта – това е смяната на старото с новото. Смъртта – това е възраждане от пепелта. Кълн на новото в руините. Смъртта – това не е унищожение, а трансформация. Това само във вашите разбирания смъртта е станала печално събитие, но това е по-скоро радостно събитие. Не заради това, че човекът, така както при вас е прието да се смята, се избавя от физическите страдания и колелата на превъплъщенията. А защото – това е нов етап в неговото развитие, това е нов скок. Това е – възможността да се прекрачи по нататък, това е шанса да се прескочи пропастта, да превъзмогне себе си. Вие сте загубили връзката си с тънките светове и затова на вас ви се струва, че след смъртта вие се разделяте със своите близки. В древни времена следсмъртието е било обикновено състояние. И хората са можели да си общуват със своите умрели роднини така както и с живите. Просто умрелите са съществували в някаква по-друга форма и това никого не е натъжавало и не е шокирало, а се е смятало за празник на достигане на душата.

При вас страха от смъртта се е трансформирал в страх от промяна на формата. Вие се боите от изменения. Разбира се, този страх – е вече плод на развитие на векове човечество, страх за оживяването ви. Но няма нужда от оживяване. Животът е неизтребим, той сам по себе си е вечен. На вас ви е необходимо да приемете своята Смърт, да приемете този факт, че рано или късно вие ще се трансформирате, вие ще промените своята сегашна форма в друга, много по-съвършена, и това ще бъде прекрасно, така както е прекрасна всяка Божествена енергия, заложена във вас.

На нас ни разказват за трансформацията на нашето тяло в кристално тяло. Получава се така, че това е също Смърт?

Да. Точно така. В разбирането за смяна на формата. Дай да опитаме да се разберем. На вас ви е известно, че човекът не е само едно физическо тяло, а множество тела. Вие знаете за седем такива тела. В същност те са повече. Матрьошка. Луковица. Всъщност те са повече от всички страни. Ако се върви от физическото тяло на човека, то неговото „най-голямо” тяло – това е тялото на самия Бог! Но и в обратната страна също така съществува подобен отчет. Телата на молекулите и атомите също не са най-мъничката част на човека. Безкрайността е в двете посоки.

За това, за да бъде достигнат Бог, да се стане Бог, да се прояви Бог във цялото си величие, във всичките му мащаби всеки един от вас е необходимо да се съедини в едно едино цяло на всичките съществуващи негови тела. При това ти все едно като че ли разтваряш една от обвивките си на това тяло, присъединявайки енергията му към другите си тела. Разтваряйки физическото тяло , ти присъединяваш енергията натрупана и трансформирана във физическото тяло, към астралното тяло. Разтваряйки астралното тяло, ти присъединяваш неговата енергия съдържаща вече енергията на физическото тяло, към менталното тяло и така нататък

В същност тези процеси не са съвсем последователни, а вървят едновременно. Но за разтваряне на физическото тяло е необходимо по-малко време, отколкото за разтваряне например на астралното тяло. А за разтваряне на менталното тяло е необходимо един порядък повече време, отколкото на астралното тяло и така нататък. Затова и процесите вървят едновременно, но няма едновременност на резултата! С други думи, всички ваши тела се развиват постоянно не само в смисъл на получаване на опит, но и в смисъл на умиране, в смисъл на промяна на формата.

Процесът на разтваряне на физическото тяло и сливането му с астралното тяло е процес на кристализация на тялото. Тоест получаването на симбиоза между физическото и астралното тела. Затова и смъртта чрез кристализация не е смърт във вашето класическо разбиране. Това е някак си нормално преминаващ етап.

Във вашата природа са били заложени механизми на трансформация, механизми на съединението на квинтесенцията на телата. Виж сега. Изначално Бог е разделил себе си на опознаващи се части и заради това, за да може Духът да се задържа отделно, го е заключил в множество форми, всяка от които е натрупвала свой опит в развитието си. Сега върви завръщане на този опит към Създателя. натрупания опит на физическата форма се слива с натрупания опит на астралната форма, слива се с натрупания опит на менталната форма и така нататък. До пълното разтваряне на Творението на формите – обвивките на Духа и завръщането на Душата към своя източник!

Вие сте заседнали в неправилното сливане. Вместо това, да трансформирате своето физическо тяло в кристално, тоест да произведете сливане на физическото си тяло с астралното, вие през цялото това време се „мотате” в един и същи цикъл. Тоест на вас няма да ви достигне енергия за трансформация, тъй като вие неправилно я използвате. И вашето тяло започва да се разрушава, не може напълно да се слее с астралното ви тяло и настъпва смърт, като следствие на разпада на физическото тяло. И именно затова и Душата пак си чака своето въплътяване. Или по вярното е да се каже, частичката на Духа, заключена в различните тела, загубила физическата си обвивка и не преминала правилната си трансмутация, пак се завръща във физическото тяло, за да премине правилния процес на трансформация – натрупване на опита на физическото тяло, и неговото присъединяване към Божествения опит. И именно затова и съществува нещото, на което вие му казвате колелото на въплъщенията. И именно и към това направление са насочени всички ваши практики. Не за освобождаване от физическото тяло, така както много от вас смятат. Тогава ще се наложи да ви кажа, че човешкото тяло не е нужно на Бог, не е нужно за развитието. Но няма нищо ненужно и несъвършено в мирозданието. Всяко нещо си има своя смисъл. И своите срокове. Своят обем от познание. В това число и физическото тяло.

Затова и смъртта като разрушение на физическото тяло, това не е туй, което се явява истинска Смърт, а е именно трансформация. Затова и вие се боите от тази неистинска смърт, която ви принуждава не веднъж, един след друг пъти вие да преминавате през един и същи урок!

Значи трансформацията ще настъпи едва тогава, когато опита на физическото тяло се смята за преминат? А кога този опит се смята за преминат и кой определя това?

Самите вие. Но не в смисъла на ментално решение. Когато човекът се умори от живота и няма повече вкус към физическия живот той започва да си мисли за смъртта и я призовава и тя идва. Но това е смърт с малка буква, това не е трансформация в истинния и вид, а разпад на физическото тяло за освобождаване на тънкото тяло. Душата на човека моли да и се даде шанс да се опита да премине правилния опит на физическото въплъщение. А правилният опит се състои в това, че ти ще се научиш на баланс на отдаването и на приемането на енергията на Бога и във всички свои физически проявления. Във всички атрибути на физическия живот и на физическото тяло, когато всички твои органи на физическото ти възприемане станат идеални проводници на Божествената светлина. Когато всичките те започнат в равна степен да приемат и да отдават преобразуваната енергия на Бог.

Или да отдават още повече и да я преумножават. Така е правел Иисус. Когато ти станеш излъчващо същество и твоята светлина вече не може да бъде скривана от физическата ти обвивка. И тогава тя се преобразува в това, което вие наричате тяло от светлина. Това е заискряване, трансмутация, това е процесът на изгаряне на физическото тяло. Но не с физически огън, а с огъня на вътрешната ви светимост. Това е пътят на изгарянето. Когато ти се научиш да произвеждаш повече енергия отколкото получаваш, когато ти ставаш слънце. Но им и път на постепенна кристализация, когато всяка твоя клетчица започва да възстановява баланса на получаването и на отдаването на светлина, на получаване и на отдаване.на Божествена енергия и по този начин поклетъчно става сливането на физическите съставящи на тялото с неговите тънки тела.

Значи безсмъртие не съществува, защото няма спиране на смяната на формите? Значи рано или късно всяко следващо тяло ще се трансформира, тоест ще умре?

Всички тела са смъртни, тъй като телата са форма, а формата рано или късно се разпада, просто цикълът на разпада на висшите, така както вие ги наричате, тела е толкова голям, че на вас те ви се струват безсмъртни. Така както на вас ви се струват, че са безсмъртни планетите и галактиките.

Кастанеда има разказ за безсмъртен, който живее 3000 години. Как е възможно това?

Това е същото, ако да се затвориш в една стая и да излизаш от нея веднъж на едно хилядолетие, при това със страх да не си изгубиш безсмъртието. Това си е направо незавидна участ. Този маг просто много икономично изразходва енергията, която получава от съответстващия цикъл и затова и съществуването на неговата физическа форма се удължава. Но ако редом с теб има милиони врати, зад които те очакват прекрасни светове, за какво да се скриваш в една стая? Ако този маг можеше да се научи на баланса на получаването и на отдаването, на него не би му била нужна енергията на съответстващия цикъл.

Енергията на физическия свят, така както на вас ви е известно е доста по-плътна и затова и физическото тяло се усеща като в усмирителна риза, като в окови. Ако това го усеща вашата Душа, която е част от Духа, то представяш ли си тогава, какво „усеща” самият Дух, закован в огромното количество на такива ризи (усмирителни)? Какъв е смисълът през цялото това време да се съществува в тези ограничаващи движението дрехи, когато спокойно може да се освободите от тях?

Духът се стреми към освобождаване. Но той не може просто ей така да отхвърли своите окови. Защото и оковите – те също са част от Духа, част от Бог. Защото в тези окови се натрупва безценния опит на познанието. Алхимията на съзнанието, за която вие толкова много обичате да говорите. Точно това е и – натрупването на опита на познание във всички форми на отделянето, заточаването на формите на Духа. Това е съединяване на всички възможни опити за по нататъшното развитие на Духа. Придобивайки Смъртта, вие получавате безсмъртие.

Какво е нужно за човека, за да може правилно да премине през трансформация, за да приеме истинната Смърт?

Да отритне страховете си. Вашият основен страх е да загубите физическото си тяло. Да се научите на баланс в отдаването и в приемането на енергии. За това е необходимо да започнете да отдавате в по-големи количества, защото в продължителното време от вашите инкарнации, вие в повечето време сте натрупвали много повече. Дошло е време да се връщат дълговете. Това и са точно тези ваши кармични дългове, това, което вие сте натрупвали в една или в друга степен, в един или в друг вид, вместо това, да приемате и да отдавате. Трябва да станете съвършен приемник на Божествена енергия, разбирайки, че вие не сте център на вселената, че вие единствено сте само част от Бога. Че вие сте разузнавачи в плътната материя, че вие сте изпратени заради това, да натрупате уникален опит и да го предадете, да го върнете на своя Божествен Отец, на своя източник, на цялото Мироздание.

И затова и вашето съществуване в тази или в друга форма е крайно, и рано или късно вас ви очакват домове със завръщането ви, в родния ви дом, откъдето вие сте излезли. Вашето пътешествие е временно. Възможно е то да бъде увлекателно и да е толкова правдоподобно. Но то ще свърши и затова и няма смисъл да се закотвяте в една и съща форма по-дълго, отколкото това изисква вашето развитие, отколкото това изисква изпълнението на вашата роля на разузнавач на формата. Обратния път не е близък. Време е за завръщане.

Значи не съществува еликсир на безсмъртието, за който мечтаят някои магове и алхимици?

Съществува еликсир на живота и той е разлят навсякъде около вас, без него вие ни бихте могли да живеете, да съществувате. Това е чистата Божествена енергия, която достига до вас в изкривен вид. Но дори и в такъв тя ви захранва и ви дава сили и импулс за развитие. Не съществува еликсир, който да може да спре вашето развитие, защото този процес е вечен и безкраен. Този процес е странстването на Божествения Дух по ъгълчетата на създадените от него светове.

СЕлена

21.03.2015 г.

  превод Иван Иванов