Велик е всеки ден, в който сърцата ни са обляни в Любов и Благодарност към Спасителя и Светото семейство! За Светлината, за Себеотдаването, за Силата и Състраданието, за Прошката и Смирението, за Вярата и Възкресението - поклон и признателност !                                                                                                                                                                                                          
Поклон и преклонение пред живота и подвига на Спасителя и Светото семейство! Благодарност и дълбока признателност за отварянето на вратата към Божието царство, чрез могъщата сила и Светлината на дадената ни Вяра, Прошка, Смирение, Любов, Състрадание и Саможертва! Благословени сме с тази  свещена святост дарена за нашия Дух  на нас децата на Бога!                                                                                                                                                                   
"Когато Исус е живял на Земята, изповядвал, че духовността не е война между светлината и тъмнината. Духовността е търсене ниво на съзнание, което е над доброто и злото, място, от което можете да приемате, и да приемете всичко! "Царството Божие е вътре във вас! ". Всичко, което ви е нужно е вътре във вас! Мирът, радостта, спокойствието са ваши, когато истински осъзнаете, кои сте вие - истинската Божественост! "                                                                                  
"Учителят Иисус извърши пред очите ни много чудеса на изцеление. Но Той отбягваше да лечителства и забраняваше да се говори за чудодейните Му способности. Той не наричаше Себе Си „Син Божи", а „Син човечески" и ни учеше, че всички ние сме синове Божи, защото във всеки един от нас е вложена Божията искра. Той не казваше да вярваме в Него, а да вярваме в словото Му. Не изцеление на тялото, а изцеление на душата произвеждаше върху нас Неговото слово. Предаването на словото бе неговата мисия. , Да ,  тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, и запрети им да разгласяват за Него. Но колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха." (Матея, гл. 12:15,16 и Марко, гл. 7:36).
Така, чрез словото, той ни предаде принципите за развързване на кармичните връзки с нашите врагове, с които обикновено в следващите животи се срещаме като роднини; принципите за освобождаване от кармата и получаване на вечен живот в Небесното царство. „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." (Йоан, гл. 8:31, 32).
В тези принципи бе вложена любовта към ближния, и особено към врага. Познаването им щеше да доведе до осъзнаване, че най-близките ни роднини са някогашните ни врагове от минали животи. Така Той дойде „с меч ", за да ни освободи от кармичните връзки и роднините ни. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. " (Матея, гл. 10:34-36).
Той ни показа не само начина за ликвидиране на старите кармични връзки, а и начина за предпазване от създаване на нови. Премахването на кармата и предпазване от нова, можеше да стане чрез съблюдаване на необходимите изисквания на закона на карма, които са: покаяние, любов към ближния и несъпротивление към злото.
Покаянието за извършени грехове започна да се проповядва още от Йоан Кръстителя. Любовта към ближния, и дори към врага, бе новата заповед, донесена от Учителя Иисус. „Слушали сте, че бе казано: „ Обичай ближния си, и мрази врага си." Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят." (Матея, гл. 5:43, 44).
А несъпротивление към злото означава да не допускаме да се свържем дори на мисловно ниво с насилника, като му позволим да ни удари, за да изразходва насъбралата се у него мисловна негативна енергия, без, разбира се, да търсим да бъдем жертва. , пак ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха." (Матея, гл. 5:38-40)                                                                                                                                                                            Благославяй, Господи, враговете ми!

Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.

Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.

Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.

Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.

Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.

Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.

Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.

Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми !                                                                                                                                                                               От молитвено съкровище на Св. Николай (Велимирович). песни край езерото. Песен - LXXVI.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия Дух и Възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне ! На физическия свят Възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят Възкресението подразбира идването на Любовта на Земята. В Божествения свят Възкресението означава слизането на Духа на Земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне Душата му, да възкръсне и Духа му. Това е истинското Възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това Възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
Бъдещото верую на човечеството,СБ 1933 г.
1 септември 1933 г. София
Петър Дънов                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Когато трите вида Любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха на Писанието: „Ще минете от смърт в живот !" Това подразбира Възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална.       Петър Дънов