Твоята любов лети в океана , когато пясъка докосва морето , ветрове и вълни прелитат в безбрежния взор !
Твоята любов идва при мен, син воал се е разпръснал пред
нас .
Ехото ечи в далечината, желаещи да ги прегърнем за последен път …
А погледите ни чертаят за последен път паяжини от светлина в трептяща мараня ...
Твоят образ не ме напуска , защото не е мираж , който се
разсейва от слънчевите лъчи , нито рисунка върху пясък ,
която ветровете могат да заличат  -  той е като име , издълбано на мраморна плоча , която ще трае , докато свят светува ...
И това име е твоето ...
Само ме намери и не пускай светлината да угасне  ...                                                                             Велислава Нешкова