При маниакалните желания имаме усещането за едно върховно, красиво изживяване сакаш откриваме разликата между сублимното и благородното в себе си и ежедневната ни проява в тримерния свят на нашите тела. И това, което научаваме, е че манията е само усещане породено от серия химични реакции, които протичат в нашия организъм посредством цяла система от жлези с вътрешна секреция.

Те достигат до гръбначномозъчната течност и се появява едно усещане, което понякога наричаме сексуална фантазия. Достатъчна е една такава фантазия, за да изпитаме възбуда. Причината за това не е външна.

Когато мозъкът изпраща своите мисли той прилича на пейзаж с гръмотевична буря. Синаптичният процеп съответства на небето между облака и Земята - Земята е рецепторът. И вие виждате този зловещ, тъмен облак който ври и кипи в небето и виждате как го пронизват електрически импулси
като кръвоносни съдове от електрическа светлина и виждате как те се забиват в земята.

Мозъкът изглежда като гръмотевична буря когато той представя една кохерентна мисъл. Така че мисълта не се вижда. Това, което се вижда в неврофизиката е нещо като бушуваща буря в различни дялове на мозъка. Тези дялове си имат определено местонахождение и това, на което реагира човек е един холографски образ - ярост, омраза, убийство или състрадание, любов.

Мозъкът не прави разлика между това, което вижда наоколо, и спомените си защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Мозъкът се състои от мънички нервни клетки, наречени "неврони". 
От тези неврони излизат малки разклонения, които достигат други неврони и се свързват с тях,
образувайки невронна мрежа. Всяка връзка, която те образуват, се превръща в мисъл или спомен. 

Мозъкът изгражда всички свои мисли въз основа на асоциативната памет. Например идеи, мисли, чувства са вградени и взаимно свързани в тази невронна мрежа и всички те биха могли да имат връзка помежду си. Понятието и чувството за любов, например е запаметено в тази огромна невронна мрежа. Но ние изграждаме схващането си за любовта въз основа на много други идеи. 

При някои любовта е свързана с разочарование. Когато си помислят за любов, те изпитват спомен за болка тъга, раздразнение, и дори ярост. Яростта може да бъде свързана с душевна рана, нанесена от определен човек който пък се свързва отново с тази любов.

Ние си създаваме свои модели за света извън нас. И колкото повече информация трупаме, толкова повече затвърждаваме модела. И в крайна сметка ние сами си разказваме приказка за света извън нас. Всяка информация, която обработваме, всяка информация, която получаваме отвън винаги е оцветена от емоциите на нашите минали преживявания и предизвиква емоционална реакция на това, което възприемаме. 

Кой управлява съзнанието, когато ние се поддаваме на нашите емоции или ги контролираме? Никой!
Ако се упражнявате в нещо продължително време, съответните нервни клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате, или всеки ден се отчайвате ако всеки ден страдате ако винаги се възприемате като жертва в живота вие ежедневно програмирате вашата невронна мрежа и тази невронна мрежа изгражда една постоянна връзка с всички онези нервни клетки, които изграждат нашата самоличност. 

По същия закон, нервните клетки, през които не протичат едновременно импулси, не се свързват помежду си. Те губят постоянните си връзки защото всеки път, когато прекъсваме мисловния процес, който предизвиква химическа реакция в организма всеки път тези нервни клетки, които са свързани помежду си по малко разграждат своите връзки. 

Когато се научим да наблюдаваме това прекъсване не чрез автоматизираните стимул и реакция но като наблюдаваме съзнателно резултатите.

Пристастяването може да се определни просто като нещо, което не можеш да спреш. Ние си създаваме ситуации, които отговарят на биохимичните потребности на клетките в тялото ни и съвпадащи с желаните химически вещества.

Това означава, че ако не можете да контролирате емоционалното си състояние значи сте зависим от него. 

Ние сме нашите емоции и емоциите - това сме ние. Ние сме неразделни от емоциите. Проблема възниква когато се пристрастим към тях. Когато хората разберат, че са пристрастени към емоциите си те не си дават сметка, че този психологически проблем рефлектира върху тяхната биохимия.

Нашият ум буквално изгражда тялото ни. Така че всичко започва на клетъчно ниво. Клетката е машина за производство на протеин, но тя получава команди от мозъка. Едно от характерните свойства на рецепторите е че те променят своята чувствителност. Ако някой рецептор за определен 
медиатор или вътрешен секрет е бил активиран продължително време и с голям интензитет той буквално се свива. Тези рецептори стават по-малко. Или се променят по такъв начин че стават по-слабо чувствителни или по-малобройни. Тогава същото количество медиатор или вътрешен секрет 
ще предизвика много по-слаба реакция. 

Ако ежедневно бомбардираме клетката по същия начин, със същите вещества отново и отново, когато дойде време тя да се раздели и да произведе клетка-сестра или клетка-дъщеря тази нова клетка ще има повече рецептори за този тип емоционални невропептиди и по-малко рецептори за витамини, минерали, хранителни вещества и течности, и дори за отделяне на отпадъчни продукти и токсини.
Остаряването е резултат на неправилно производство на протеини.

Така, приятели, време е да cменим посоката да изправим траекторията по пътя на нашето приключение. И тази корекция на курса е преход към нова парадигма едно разширение на старата - точно както Вселената е по-голяма от нашия модел. И тя винаги се оказва по-голяма отколкото си мислим.

http://www.occultism.biz/content/view/551/78/

хора подвластни на емоциите си да прекратят тази зависимост?

Kaкво им пречи да го направят ? Стига да осъзнаят как биват контролирани от емоциите , те ще могат да предприемат нужните стъпки по овладяването им

Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за полезната тема, която е занимавала древните и са създали календара!
Защо пък календара, да ни довежда до зависимости?
не, той не ни довежда, а ни предупреждава, за тенденциите, които ни предстоят и ако не съобразим храната, се получава натрупване, което ни захлупва и отклонява за дълго.
Ние не сме откъснати от общата енергия на Земята, но нашата крива е със собствен ритъм, който можем да изчислим и начертаем, а после да си отбележим дните в календара с различни цветове.
Най- елементарният е, да си заградим денят, на последният ни рожден ден, като ден от седмицата, това е нашият ден, за рискуване.
После да си запишем 12 дни след рожденият ни ден, това са последващите 12 месеца, а за по напредналите са картите с 9 концентрични окръжности, които ни подсказват бъдещите химически реакции в организма ни, които да тушираме със сурови зеленчуци- алкал, който тушира киселината.
Приятно експериментиране!
С Уважение, дядо Кольо.

... това правят - подават готови прости форми на схеми за обяснения.
А заради това, че е нужно да са прости схемите, се получава стъкмистика. Защото всъщност нещата са далеч по-сложни.
Целите на пръкващите се в наше време множество поп(улярни) филми, дължат тази си популярност на нуждата от нови идеи, заради които хората да се заредят и да живеят с тях. Или най-общо - ВДЪХНОВЕНИЕ. Нови представи, чертаещи нови мечти, нови цели, идеали. И то на групово ниво.
Старите матрични идеали които вървяха досега изживяха времето си и се изчерпаха. И в момента кризата е именно на егрегорна основа - нужни са нови астрални хоризонти, които да отворят път за изжживяване на битието на всеки групов член.
Да... но това са просто егрегориални процеси, естествени за нивото на членовете от които се изгражда егрегора. Популярните предпоставки са просто групово оформена потребност. Но пак става въпрос за ИЗЖИВЯВАНИЯ. Отново и отново - просто се търсят други форми. Отново консенсусната ИСТИНА е по-важна от ПОЗНАНИЕТО. Отново определени групи хора откликват на множеството на останалите, за да заиграят своят групов взаимен танц, с претенцията за ИСТИНА.
И отново целите са просто да се остане в сънуваното, в утробата на астралния "пашкул".
Критичния внимателен анализ на текста от филма "КАКВО ВСЪЩНОСТ ЗНАЕМ" дава доста противоречиви резултати. Но неразбирането на познанието заложено в него, започва още от авторите на този филм. Но поне в края на филма, същите тия автори са били достатъчно коректни за да изкажат слабостите на идеите заложени във филма. И че навързването на късчета от познанието за вселената може да става и по съвсем други начини. И да довеждат до други изводи и резултати. И версията на филма е само това - ВЕРСИЯ.
Но именно популярността е целта на авторите. И затова тяхната версия е целяла именно резултата. Това трябва на публиката - от това имат потребност.
Некомпетентността започва именно при самите зрители - защото глупостите свързани с представите за УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ почват именно с неразбиране - какво са емоциите, какво са усещанията, за какво служат, как взаимодействат, каква е динамиката, значението, развитието им...
И отново убеждението - че няма никакъв проблем с работа или занимания да се повлияе и да се откъсне от зависимостта на емоциите, е просто капан за наивници. Това е идея която може единствено да вярваш в нея. Но не и да се получи друг резултат освен повърхностен.
А е толкова просто - ще изведа само едно несъответствие - с емоция, не може да се управлява ЕМОЦИЯ. С мисъл, не може да се управлява мисълта - всяко управляващо начало, трябва да е на "по-високо ниво" от управляваното...
Ето защо - емоционалнозависимите хора няма как да изведат управление над емоциите си. Също така във филма никъде не се извежда въпроса за ЦЕНАТА - какво е нужно дори само като условия, от които да се започне самопромяната към овладяване и измъкване от емоционалната зависимост. Нима не се разбира, че емоционалното дотолкова е вкопчено в тъканта на цялото битие на емоционалните хора, че това поставя проблема до направо застрашаване на идентичността им. И оттам до защитни реакции, породени от това застрашаване...

Не е достатъчно само да се възприема популярното - но никога не носи задълбоченост. То не носи ПОЗНАНИЕ - то е само социалното ехо от иначе съвсем сложния КОНЦЕПТУАЛЕН СВЯТ. Горните проникновения, уж застъпени от авторите на въпросния филм, не е достатъчно просто да се натъкмят и да се покажат пред хората вече популярно натъкмени. Повечето от изводите във филма, дори не са верни, нито адекватни. И идеите вътре не е въпроса да са истина (защото те не са) а единственото им значение да разклатят готовите схеми, които ни се сугестират при постъпването в социалния матричен свят - с възпитанието, с ученето и подражанието. И че "истините" с които се запасяваме в социалното ни битие, всъщност са само обикновени детски приказки... Но... иначе никога не би имало СОЦИУМ. Ето защо - СОЦИАЛННО-ДОГОВОРЕНАТА ИСТИНА НЕ МОЖЕ НИКОГА ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА Е СЪЩИНСКА ИСТИНА.
Именно - СОЦИАЛНОТО винаги е ПРИОРИТЕТ пред индивидуалното - това е прост извод, лозунг и внушение в матричния живот.