Който дава Светлина, никога не остава на тъмно!
Постинги в блога от 04.09.2020 г.
04.09.2020 19:39 -
Дъжд
Земята се помоли на Небето
с отворени в сухота пукнатини,
с протегнати нагоре дървета
и пожълтели от очакване листа.
Морна жега и жажда неистова
ги склуптурира в молитва.
Останали без дъх и изтощени,
не смеят да спрат да се надяват,
че само това ги крепи,
живи са в своите мечти.
В момент на безсилие,
на ръба на отчаянието им
Небето към тях се втурна -
за спасение
и в капки Любовта си изля,
мъката им да измие,
страданието им да изтрие,
пожали ги и ги погали
и им нарисува усмивка голяма -
извила се в багри дъга.
Прегърна ги нежно в обятията си
от свилена, гълъбова синева,
целуна ги с водата си,
вля се в тях,
притихнало отдаде се
и блажено със Земята се сля.
.jpg)
с отворени в сухота пукнатини,
с протегнати нагоре дървета
и пожълтели от очакване листа.
Морна жега и жажда неистова
ги склуптурира в молитва.
Останали без дъх и изтощени,
не смеят да спрат да се надяват,
че само това ги крепи,
живи са в своите мечти.
В момент на безсилие,
на ръба на отчаянието им
Небето към тях се втурна -
за спасение
и в капки Любовта си изля,
мъката им да измие,
страданието им да изтрие,
пожали ги и ги погали
и им нарисува усмивка голяма -
извила се в багри дъга.
Прегърна ги нежно в обятията си
от свилена, гълъбова синева,
целуна ги с водата си,
вля се в тях,
притихнало отдаде се
и блажено със Земята се сля.
.jpg)
Търсене
За този блог
Гласове: 3886
