ако не е всеки ден не струва.
Вярвам в постоянните неща.
Любовта не се мисли.
Душата е любов,
защото е Бог.
Мисленето само я заглушава,
ако не е в хармония с Висшия Разум.
Любовта не е откъснати цветя,
нито материални подаръци.
Самият акт на късането е насилие,
и намеса в живота на цветето,
и отношение собственическо.
И ако ти си в Любовта,
и си едно с всичко Божествено
действа емпатията
и всяко нещо, което причиняваш някому,
сякаш го причиняваш на сeбе си.
Някои все още мислят, че
хората са господари на природата.
Няма такова нещо,
това е илюзия на егото.
Въобще отделянето на някой в по-висш ранг,
за да властва е зло.
Човекът в глупостта си
мисли, че може да подобри съвършеното.
Съвършенство значи да не пипаш въобще, изобщо.
Пипнеш ли можеш само да развалиш.
И когато не си на ниво съвършенство ти самия,
единственото, което можеш да правиш със съвършеното
е да му се възхищаваш, да го цениш,
да се учиш от него, да се стремиш да си като него
и да го пазиш от несъвършеното.
Това, което в природата хората виждат като хаос
си е божествена подредба,
а какво мисли и как е програмиран мозъкът
е друг въпрос.
Ние себе си не можем да оправим,
ще пипаме природата.
По-добре да не пипаме,
за да не объркаме катастрофално,
макар че, вече се е случило.
Ние сме тези, които не разбираме,
когато сме само мозък,
а някои неща само душата разбира.
Заключили сме сърцето си за по-безболезнено.
А душата пълна с любов е толкова щастлива,
когато има друга душа, която да обича,
и да е обичана, и да екзалтира в това,
и да празнува единението и хармонията на душите.
Но хората издигат ума в култ,
съжалявам, мен ме вълнуват душите
и тяхното спасение.
И ако това ще помогне на душата да се спаси
ще я нараня дори.
Понякога болката е спасителна и събуждаща,
когато душата е толкова заспала,
че друго не й действа.
Божественият критерий за Любов е -
това, което помага на душата да израства.
Всичко друго е суета.
.jpg)
Нищо не може да сломи Вярата ми в Бог.
Нищо не може да ме накара
да искам да бъда друго освен Любов.
Отказвам
да мразя,
да деля братята и сестрите си от себе си,
да искам да бъда над тях
по някакъв високомерен начин.
Океан от Любов вътре в мен,
потапям се в блаженството му,
така се пречиствам и обновявам.
Всичко негативно измивам,
изчиствам се отвътре навън,
за да бъда Светлина.
Чистота и невинност -
изначалното заложено,
трудно е да се опазиш,
но това е предизвикателството.
Дух, който иска да прояви Божественото
по земни начини,
да даде форма и израз на Разума,
Мъдростта и Любовта.
Да слезеш до дъното
и изтласквайки се
да полетиш към Необята,
откъдето дошъл си,
за да изпиташ себе си,
за да се превъплътиш по нов начин,
проявявайки Божественото
като Любов, като Творчество,
като Красота и Съзидание,
като натрупана опитност,
като събрана Мъдрост,
като тържество на Духа,
който помни,
който е свързан,
който обича и се стреми,
който се съхранява и усъвършенства,
който се раздава и жертва,
който отдава най-доброто от себе си,
за да се завърне в Бога
като сила и мощ, надминала себе си,
израстваща
и носеща познанието от земния живот,
за да може всичко да се разширява,
обогатява и разнообразява
в Безкрайността от вариации и проявления.
Вярвам и Обичам!
.jpg)
