Когато болката затихне,
горчилката преглътнеш,
разочарованията 
в миналото пратиш.
Когато успееш 
страха да преодолееш
и от спомените 
да се освободиш.
Когато успееш 
да се успокоиш,
да притихнеш леко, 
в покой да помълчиш.
Мислите си буйни да укротиш
и кротко на съзерцание да се посветиш.
Тогава влизаш в дълбочината
и разбираш същността на нещата,
защо и кое, кога с кого се случва.
И разбираш, че всичко е илюзия, игра
и единственото, което има значение
е да не загубиш някъде по пътя
връзката си с Твореца,
с Източника на това,
което те е създало
като Дух и като тяло,
това, от което живота ти извира
и никога не спира
с Енергия да те захранва,
с Любов да те обгръща
и Светлина да ти дава,
за да виждаш ясно ти 
всички красоти, 
съвършенства и доброти,
които Бог е създал
пример да ни бъдат,
да мечтаем и творим,
да действаме и да градим
себе си и света 
по Божествен образ и подобие,
докато почувстваме го свой Дом,
в който да живеем 
мирно и задружно
във Вярата и в Любовта,
сияещи в Радост,
облагородени 
от Благодарността.