Твоята липса
може да се отмени
само с пребиваването в Любовта.
Защото Тя си Ти,
и там където отсъства
е трудно да бъдеш почувстван и чут.
Всяко бягство от Любовта
е плод на страха,
който ни отдалечава от Теб
и един от друг.
По-лесно е
да се пързаляме по повърхността,
но когато се гмурнем дълбоко
се научаваме да се движим
в пространството и времето
и достигаме бисерните съкровища
на опита, зрелостта и мъдростта.
Това, което преживееш
не може да се замени с нищо
и затова е безценно.
Но разбираме ли всичко,
което ни се случва?
Виждаме ли знаците?
Разшифроваме ли кодовете?
Разгадаваме ли енигмата?
Чувстваме ли това,
в което сме потопени,
което ни прониква,
ако сме отворени и чисти.
Защото въпреки всичкото зло -
Любовта е жива,
и накрая
няма да остане нищо друго
освен Любов.
Побързай да се преобразиш
във Вяра,
Любов и Благодарност,
за да си жив,
за да те има,
за да преминеш във Вечността.

Само, когато обичам Те чувствам.
Да съм извън Любовта е изгнание.
Ти ме учиш да бъда Теб чрез Любовта,
и така да Те съхраня,
запазя и изразя.
Когато се отклоня
болката е неописуема,
защото само Ти си Покой и Блаженство,
само ти носиш Мир и Радост в душата.
Прости ми!
Следвам Теб,
съм Теб,
оставям се да бъдеш и чрез мен.
ЗаЕдно!
Благодаря!

Въображението в уникати
и шедьоври.
Енергията придобива
практическо приложение.
Невидимото става зримо.
Горното слиза долу,
за да ни вдъхнови
и издигне пак нагоре,
откъдето сме дошли,
за да дадем и придобием
опитности, зрялост, мъдрост.

Бог
рог на изобилието,
извор на благоречието.
Словото създава и твори,
вибрацията задвижва
енергийни потоци,
които се завихрят красиво
и мощно.
Реализация,
въплътяване,
вплътняване,
материализация.
Въздух - земя,
огън - вода.
Идеите превръщат се в творения.

Картини от неземна красота,
като шедьоври гравирани в сърцето.
Дървета протегнали се към Небето
и спуснали многолистна коса
към искрящата в зелено трева.
А там е пълно със живот
от малки прекрасни същества
живеещи в свой чуден свят.
И нейде ручеите ромолят
и водопади пръскат се на хиляди искри.
Въздухът кънти от чистота -
кристален, богат - лекота.
Да дишаш е дълбоко и приятно
изпълваш се със цветен аромат.
В реките греят и сияят
камъни и минерали пъстроцветни
и всеки очарова твоите сетива
и приказки вълшебни ти разказва,
за свят, във който Любовта,
Хармония и Светлина тържествуват
и всичко е пропито с доброта,
която грее даже вдън горите.
И чисто е, и светло във душите
събрали Вярата и Мъдростта на Бог,
и сътворяващи насред звездите
свят от възможности безкрай,
чуден и прекрасен като Рай.

Това, което е в сърцето,
е от Бога чуден дар.
То ви води към Небето
и ви пази от тъмен товар.
Таз светулчица-душа
свети като фар в тъма -
пътеводна Светлина.
Следвайте я вий сега.
Там на Горната Земя
пълно е със чудеса.
Феи, елфи и русалки -
не са приказки за малки.
Птица-жар и еднорози,
пегаси, лотоси и рози
като в Рая красота
на вселенска висота.
Багри, цветове, сияния
с най-възвишени послания.
Всеки може да лети
в тез простори-широти.
А Духът ви в Свобода
празнува и пее за Любовта,
танцува и се извисява,
твори в Радост и Бога възпява.

прието с Любов

Имаме братя и сестри тук на Майката Земя,
а други очакват ни в Небесата.
Имаме сродни души тук и навсякъде
и най-голямото ни богатство
са Любовта и Благодарността,
които ни свързват.
В земния спектакъл
всеки играе някаква роля,
но пиесата вече свършва
и можем да свалим маските
и просто да бъдем най-доброто от себе си,
защото завесата скоро ще се вдигне
и Озарението на Новия свят
ще ни освети и плени.
Чакането е към своя край,
търпението ни своята награда ще получи,
но ако всички правим каквото е нужно
и то дружно,
всичко ще се ускори
ще мине по-леко
и по-малко ще боли.
Обичам и съм благодарна
на всички за всичко,
за подкрепата и Светлината,
за изпитанията и уроците.
Израстваме и ставаме все по-силни
за радост на страничните наши
любящи наблюдатели
и галактически приятели.
Вселената чака от нас
своето удовлетворение,
да се издигнем
и направим най-сетне
великото си Възнесение
във високите Божествени измерения,
там където Висшите ни Азове
греят в чистата Светлина на Любовта!
Бог един е
в Нов Свят за всички,
приемащи всеки като себе си
и обединени със сърцата
в духовно единение,
нашата същност и мисия,
всеки да бъде Бог
и всички да се завърнем
към Източника,
на всичко, което Е,
сега и завинаги,
в края и началото на времената,
белязани от триумфа на Светлината!

С всяка своя мисъл,
с всяка своя идея,
с всяко свое чувство,
с всяко свое вълнение,
с всяко свое преживяване,
с всяка своя емоция,
с всяко свое дихание,
с всеки тласък на сърцето си,
с всяка своя дума,
с всеки свой поглед,
с всяко докосване,
с всяко свое действие,
с всяко свое отношение
ние изразяваме това,
което е в нас,
излъчваме това,
което генерираме и провеждаме.
С всеки начин, по който изразяваме себе си
ние се променяме, променяйки около нас.
Отговорността е огромна,
но възможностите са безкрайни.
Рискът е сериозен,
но победите са славни.
Болката е възможна,
но удовлетворението е изпълващо.
Страхът е силен,
но преодоляването му е Свобода.
Пасивността е удобна,
но действането е движение и живот.
Смъртта ни дебне,
но тя е само илюзия.
Притихни и почувствай себе си -
всичко това, което си,
всичко това, заради, което си тук.
Всичко това, което
те прави безценен,
единствен и уникален
е това, което
има нужда да отдадеш,
да дариш,
за да бъдеш,
за да те има,
за да продължиш,
за да бъде всичко обогатено,
разнообразено,
разширяващо се,
еволюиращо.
Има смисъл,
има значение.
Всяко нещо се отразява,
всяко нещо променя вибрациите.
Това е живот,
това е приключение.
Полето на неизвестността
е платното на Твореца
в теб.
Бъди!
Твори!
Лъчи!
Живей!
С Любов!

Откакто съм се въплътила на Земята изучавам душите на хората, старая се да ги разбера, да ги обичам, да помагам с каквото мога. В течение на живота си стигнах до следните изводи, свързани с проблемите вътре в самите хора и в света, който те творят с мислите, чувствата и действията си:
Според мен главният и основен проблем е загубата или поне изключително отслабената връзка с Бог. Това води в душата на човека до мъчително усещане за сирота, за изоставеност, отделеност, самота, загуба и страх. Това, че сме в толкова плътен свят на много ниски вибрации, с толкова много ограничени възможности във всяко едно отношение ни прави като сакати, като инвалиди и носи безкрайна измъченост, особено за тези, които си спомнят поне донякъде откъде идват и какви са били преди.
Основният проблем на хората е липсата на любов, бездните, които има във всеки един от нас от липса, недоимък, глад за любов и оттам идват агресия, ожесточеност, омраза и бруталност.
Някога ние всички сме били Едно вътре в Любовта на Бога, в пълна Хармония, Покой и Благодат - сърцето ни помни това и се стреми към Него. Но сега все още сме по пътя към Единението, все още сме отделни частички, отдалечили се една от друга, някои до пълна изолация. Човешката любов не може да замести връзката ни с Бог, затова колкото и да се обичаме помежду си, ако не поддържаме свързаността си и общуването с Бог, ние никога не можем да се почувстваме напълно удовлетворени. Но ако пък сме успели да запазим, да си върнем общението, взаимодействието с Бог, който освен че е навсякъде и във всичко, е и вътре в нас самите, то тогава ние сме в силата си, в самодостатъчността си дори, и не зависим от външните обстоятелства и отношението на хората, за да сме в Любовта, за да бъдем Любов, за да я генерираме, излъчваме и разпространяваме.
Разбира се Бог ни дава не само Любов. Той ни дава всичко от което имаме нужда във всеки един момент, но ако сме отворени, ако сме на нужната честота, ако сме чисти и готови да приемем, да получим, да бъдем в синхрон с Неговата Воля и Промисъл.
Повечето хора са нещастни и нараняват другите, защото не са били обичани толкова и както са имали нужда. Те не са видяли и почувствали примера на отдаване на Любов и после им е трудно самите те да бъдат този пример. Разбира се хората с по-високо съзнание се учат от живота независимо какво отношение има към тях, и може да се получи така, че лошото в живота им ги е научило какво да не бъдат, какво да не правят, което не е малко. И те някакси интуитивно се опитват да компенсират това, което те не получават с много даване, даряване и помагане.
Отслабената връзка с Първоизточника, с висшия ни Аз и живота без любов води до загубата на Вяра в нас самите, в другите, във всички и всичко, оттам идват черногледство, параноя, фобии, депресии, отчаяние и песимизъм.
Човек, който чувства Бога вътре в себе си, във всяко едно и най-мъничко нещо, във всеки един човек и творение, е изпълнен с Любов и Вяра, с вдъхновение, устремление и желание да гради, да твори, да съзидава. Вярата и Любовта са крилете на неговия полет високо нагоре в безкрайността.
Голяма част от хората не са щастливи и защото не знаят какво точно искат. Те са объркани, хаотични, търсещи. Когато намерят себе си, своята мисия, своето призвание, своята цел и посока, те се успокояват и просто действат себереализирайки се по най-добрия възможен начин, намирайки дълбоко вътрешно удовлетворение и чувствайки се полезни и нужни.
Липсата на упорство и воля, последователност във всичко това, което искаш и към което се стремиш е друга брънка във веригата, която спъва хората по пътя им към Себереализацията и успешното изпълнение на мисията, с която са дошли.
Хората имат проблем с оценяването. Те трудно ценят това, което имат, което им е дадено. Обикновено го оценяват чак когато го загубят, но тогава е прекалено късно.
Нещо, което определено не достига в човеците е и Благодарността. Тя е свързана с оценяването и е негов дълбок израз. Да цениш и да бъдеш благодарен е наистина толкова важно, толкова красиво и толкова могъщо преживяване, което привлича Благодатта, Изобилието и всичко за което сме благодарни и признателни.
Хората много трудно си признават грешките, недостатъците, пороците. Те почти ненавиждат тези, които всъщност са им най-добрите приятели, казвайки им истината в очите, играейки ролята на огледало за тях и по този начин помагащи им за самоусъвършенстването и израстването. Думата "извинявай" се оказва една от най-трудните, в речника на някои хора, тя просто отсъства. Да можеш да виждаш себе си като страничен любящ наблюдател - обективно и честно, да признаваш, когато си сбъркал, да се извиниш и поискаш прошка, да се стараеш да се променяш е сила - силата, която води Еволюцията, Промяната, пътя към Съвършенството.
Друго нещо, което се оказва голям проблем за хората е прошката. Инстинктивно и първосигнално, те тръгват и предпочитат да отмъщават, сякаш изпитват някакво странно удоволствие от това да си го връщат, да мъстят и така стават същите като тези, от които са пострадали и порочният кръг се завърта до безкрайност. Законът на джунглата: око за око, зъб за зъб влиза в действие, а това означава война, конфликти, раздори, противодействия водещи до страдания, наранявания, мъчения, изтезания, смърт.
Време е всичко това да се промени! Не си ли простим, не започнем ли на чисто, ще стигнем до взаимоунищожение и в крайна сметка самоунищожение на човечеството като цяло.
Чувствителност, емпатия, съчувствие, състрадание - ако хората можеха да си позволят тези преживявания, вместо да се страхуват от тях, биха усещали другите и себе си много по-добре и нямаше да има толкова много недоразумения, разминавания, болка, жестокост и садизъм.
Голяма част от хората са със сериозни блокажи в сърдечната чакра. Те сякаш са си забранили да обичат. Те се страхуват да обичат, за тях обичането носи само неприятности и болка, и така правят избор, който ги задържа в Еволюцията им и ги отдалечава от самите тях, те избират страха вместо Любовта. А страхът е застой, даже регресия, той блокира, разединява, храни тези, които искат да властват и управляват над душите и съзнанията ни, следвайки формулата "Разделяй и владей". Любовта свързва, обединява, пречиства, зарежда, ражда, твори, сътворява. Любовта е двигателят, силата, мотивът, причината, поводът за всичко прекрасно, което съществува, което Е и ще пребъде навеки, защото е Божествено и за благото на всички.
Обичам ви!