Земята като есенно дърво
държи листенцата свои,
но вятър мощен на промяна
откъсва и отвява тези,
в които живителните сокове
пресъхнали са,
духовният живот е спрял
и връзката неразривна
отслабена е.
Тя ни държи
и ние за нея държим се.
Майчица милееща
за своите рожби,
стараеща се и в страданието си
да ни предпази.
Но нужна е взаимност
в Любовта и Благодарността.
Тъй както вземаш, получаваш,
така и да отдаваш, да даряваш,
че най-богато е сърцето
на този, който дава безусловно
и в него Благодатта
мощни потоци с радост влива.
Да няма задържане, застой,
скъперничество, егоизъм,
че само, който дава - получава.
Потокът не иска да спира,
а да извира, да прелива
в изобилие да екзалтира.
Кръговратът да се затваря.
Възможности да се отварят.
Да идва новата Енергия,
да ни достига,
да ни пречиства,
трансформира
и повдига
на нови по-високи нива,
откъдето се вижда напред.
Зората на Новата Ера
сияе в чиста Светлина
със силата на Любовта,
Възраждането
и Пролетта на Духа!