Душата ми е като платноходка,
преживяла бурите и търсеща своя пристан,
покой - в Твоите ръце!
Душата ми е като есенен лист,
отронил се от дървото и дълго танцувал,
подмятан от вятъра,
търси топлата длан на земята,
покой - в Твоите ръце!
Душата ми е като цвете,
дало всичко в растежа си,
красотата и аромата си разкрило,
накрая то клюмва уморено
и дарява себе си в мънички семенца,
за да пребъде и се отпусне в забрава,
покой - в Твоите ръце!
Душата ми е като дете,
впуснало се в игри, приключения, възторзи,
в края на деня то притихва в нежна ласка,
покой - в Твоите ръце!
Уморих се, много преживях,
раздавах се,
имам нужда да поспра, да си отдъхна,
да намеря покой - в Твоите ръце,
преди да екзалтирам и полетя отново,
този път завинаги, към моя Татко-Бог!
Да! В пространствата на Любовта!