Ако чувствате в себе си бреме,
което струва ви се
душата ви вече не може да поеме.
Ако тягостно чувство потиска сърцето ви.
Ако притиснати към стената
и като в клетка усещате се.
Ако не ви достига дъх,
искате по-дълбоко да поемете и отдадете.
Ако пулсът ви не издържа
на порива и туптенето на душата
и като обречени
в нечовешка ограниченост страдате,
то е защото Духът ви си спомня
и пробужда у вас Бога,
който винаги били сте,
свободата, която е трептяла
в неизмерността на безкрая,
защото е трудно да пъплиш, да вървиш,
когато крилете ти израстват
и спомен за велики полети
възражда висините в теб!
Защото тялото ти,
фино и светлинно било е,
и пак ще бъде, защото го поиска!
За да се роди нещо,
трябва да пожелаем
да се пречистим от старото,
да сме готови да се отдадем,
да пожертваме много, ако е нужно.
И всяка майка знае,
че когато настъпи моментът,
отхвърляме бремето
и новият живот се ражда.
И той винаги е по-силен,
по-висш, по-красив!
Велико Възраждане душите ни сътворяват,
и отново Светлината ще екзалтира,
пресътворила мрака и хаоса в свята тишина!
.jpg)
на братята и сестрите,
за да се подкрепят те
в своя полет
от ниското към висотите,
и по пътя на душите
взаимно да се вдъхновяват
и със Светлина да озаряват
туй което копнее
за благословията на Любовта.
И ние децата сме дъгата,
която свързва двата свята
и слива Небесата със Земята,
за да могат чудесата
да се въплътят и разпространят
в безкрайността на Всемира,
който побира,
всеки импулс и заряд,
за да става по-богат
безкрая на Сътворението!
.jpg)
Обичам те, Родино свята!
Древна, свещена земя!
Още чувам тропотът на копитата,
конете ти буйни и волни препускат в мен!
Ароматът на Рай се разнася в душата ми!
За нищо не сменям те аз!
В кръвта ми течеш, Духът ти аз нося,
горда съм и благословена с това!
Цветята ти - хора обичам най-много,
прелест велика са те!
Толкова богатство, такъв дар от Бога,
къде има другаде, къде?
И реки, и планини, и море, и гори,
добавят в картината твоя,
един свят, и велик, и свещен,
един свят, който ще пребъде!
Благодаря за багрите!
Благодаря за песните!
Благодаря за мъдростта!
Благодаря за воинския Дух и сила!
Благодаря за красотата!
Оставам тук и ще дам всичко от себе си,
в замяна на всичко получено!
Разтварям се в благодатта
и пак благодаря ти,
Майко България!
Поклон!
създадена е за вендета?
И защо тогава била е рай,
и кой иска да сложи на това край?
Да съсипва и да руши,
да мъчи човешките души.
Но скоро всичко това ще спре,
ще се разтопи в море
от сдържана тъй дълго Любов,
на която никой не може да устои
и която ще спаси
Земята и чудесата на нея сътворени,
с толкова благост някога дарени
на създания високи и дълбоки,
в сърцата си топли и широки
побрали най-доброто от Бога,
на което са способни и могат
да пренесат, където и да са,
и да разселят така красота
из всичките земи и небеса.
Това което е сътворено,
одухотворено и благословено
да го има и да пребъде,
независимо от всичко,
без значение къде и какво се случва.
Да бъде нещо вечно и неотменимо,
безценно и незаменимо.
Нещо, на което можеш винаги да се осланяш
и не иска то да му се покланяш,
а само да го пазиш, тачиш и продължиш.
По своя път към висините
да проявим красотите
вложени в нас с толкова Вяра и Любов
от нашия Отец скъп, Татко и Майка - Бог.
.jpg)
