Прочетен: 2147 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2020 18:24
толкова някога,
колкото много лета..."
Дааа, настанаха трудни времена за пътешествениците. Волната, свободна птица, живееща във всеки пътешественик, жадува да лети, да се рее свободно и безпрепядствено да посещава нови и различни места по света. Или да се връща на вече видяните, но оставили дълбок и незабравим спомен по една, или друга причина места.
Ще речете – пак ще се пътува. Така е, но може би няма да е съвсем същото, защото все ще сме с едно на ум, заради пустия коронавирус. А толкова е хубаво душата ти да е спокойна и духът приповдигнат от видяното и преживяното по време на всяко пътешествие.
Затова на този етап ние започнахме да се връщаме към спомените и снимките от по-отдавна минали пътувания. Едно от тях е това до остров Крит. То беше някока, някога, но не толкова някога, че да бъде забравено. Тогава бях на вълна поезия (не,че сега не съм...). Та редях стихчета за тогавашните ни пътувания, от които се получаваха малки,спретнати пътеписчета. И ето,че реших да споделя едно такова с вас. Уговорката е, че накрая ще кача и малко снимки, за да не се разкъсва повествованието.
И СБЪДНА СЕ ЕДНА МЕЧТА
( балада за остров Крит)
Живеехме си със една надежда,
че някога ще видим остров Крит.
И ето, че мечтата ни повежда
и приближихме се до този мит.
Пирея –Крит –О, да ,сега
мечтата сбъдна се за нас.
Че даже и пристанището със тъга,
завиждаше ни в този късен час.
Със „Анек“ в тихото море,
летяхме в пролетната нощ
и сила нямаше, която да ни спре
да видим критския разкош.
Пристигнахме във ранно утро,
със слънце срещна ни денят.
И водейки ни със усмивка, мъдро
пред нас разгърна се Ханя.
Градът, за който дълго бяхме чели,
градът, към който бе лятяла мисълта,
усещахме сърцата сякаш спрели
пред древната, митична красота!
А Левка Ори някак отдалеко
ни гледаше със снежни върхове
и морските вълни ефирно леки
ни галеха по босите нозе.
Накрая фарът – гордо, устремено
Издигаше се някак в самота,
посочвайки на древните галери,
магията на тази красота.
Самария – със острите скали ,
издигнати в небесния безкрай.
Гранвуза със зелено-сините води,
безспорно бе – това е земен рай!
А Елафониси – еех, този плаж!
Със дюните, със кротките води,
пред нас се стелеше като мираж
И дълго бяхме в унес там сами.
И после Вай със райските си палми,
несрещащи се нигде по света
и Спиналонга с трогващите тайни
и красотата, спираща дъха.
Не зная думи толкоз силни
за Кносос - най- великият дворец,
за Минотавъра и всичко скрито
и за Дедал – безсмъртният творец.
Така завърши нащо приключение,
то цялото в магия продължи
и туй,че го видяхме – без съмнение,
естествено на Киро се дължи.
........
О,Крити ... Крити – сбъдната мечта!
О, Крити ... – наше вдъхновение!
Един за нас оставаш на света –
Прекрасно, Божие творение!