Всяка година в България, падне ли първия сняг чуваме едно и също: зимата ни изненада! Независимо кога се случва това , края на октомври или февруари все сме изненадани, като че за първи път пада сняг. Сега точно беше момента, разхождайки се във Пратера /Виена/ да видим дали снега може и други да изненада, не само нас. По принцип знаем че лятото е момента за разходка във виенския парк , но и зимата не би трябвало да се скучае там. Цял ден днес вали сняг, не много но достатъчно да натрупа бавно и спокойно. Още на влизане някак си всичко беше като на забавен каданс, почти никакви хора дето се казва на чист български: паднала е бомба. Виена е един от европейските градове с най-голяма туристическа посещаемост ,но днес явно никой нямаше желание за разходки. Прочутото виенско колело работеше но и то всякаш да подвърди първоначалното впечатление всякаш бе замръзнало. Доста по-различно изглеждаше от снимките публикувани в туристическите проспекти и по пощенските картички.

Дори музеят на мадам Тюсо, сякаш той самия беше от восък,  а не само фигурите вътре:

Бързаха служителите на общината с едни малки камиончета да почистят. Все пак снегът не спираше да вали и на места не можеше да се минава.

Продължаваме разходката нататък по улица „Първи май“. Така се казва една от основните улици в парка, за разлика от БГ тук никой няма проблеми с това, първи май си е ден на труда. Мъча се да се сетя къде в София е улица 1 май, но не мога, има ли такава въобще?  Колкото по навътре влизаме толкова по безлюдно става. Дори и малкото хора които отначало можеха да се видят вече ги няма. Достигаме до една въртележка висока около 120 метра, разбира се не работи. Че кой ще иска да се върти на такава височина по това време, все пак е минус 2 градуса. Стоейки така безмълвно, люлките приличаха на огромни бесилки, беше си направо като за филм на ужасите. 

C

Няма да губим много време тук, отиваме към централната алея, там като че е по-оживено.   Пътят до там на места не беше изчистен. Тези с камиончетата доста работа имаха.

На централната алея вече можеше да се види всичко. Хора тичащи по къси гащета по това време или такива които се опитваха да карат колело при близо половин метров сняг

Най-интересно ми беше, че докато си се разхождаш покрай теб минават и хора със ски. Те си бяха най-добре, защо да ходат чак до Алпите и във Виена явно може да си се карат ски ,а и се предвижваш доста по бързо от другите. Не мога да си представя как разхождайки се в Борисовата градина примерно покрай мен профучават скиори. Но тук всеки си живее живота както му харесва, няма задръжки като у нас. Приличаха ми на биатлонисти , които са си забравили пушките.

 

Така лека полека стигнахме до езерце, което не беше замръзнало изцяло и в незамръзналата му част се бяха скупчили различни пернати животинки: патици , чайки, малки лебеди ,които още не бяха побелели...

Около езерцето  тук там имаше хора, явно чудейки се и те накъде да хванат. На излизане минахме покрай игрище за плажен волейбол. Пясък разбирасе не се виждаше, вече беше покрито с около половин метър сняг.

Трябваше да се замени табелата със SNOW Volleyball !

 Oще малко ходене и излизаме, вече виждам края на парка.

Не след дълго се озоваваме на една от страничните улички. Самотно такси кара със скорост не повече от 20км/ч, явно го е страх да не излезе от пътя. На снимката също така се вижда и плакат за изложбата посветена на голите мъжки тела в "Leopold Museum". Някак си се откроява и няма как да не ти привлече вниманието: на фона на снега, трима голи футболиста.

Сега вече вън от Пратера като се замисля, спокойно мога да кажа: зимата ги изненада ! Явно не само в БГ зимата може да изненадва...

снегът изненадва всички, независимо къде живеят, но само ние, българите, мрънкаме - другите грабват лопатите...

ето как ни изненада и нас:)

http://www.youtube.com/watch?v=BJMi_634mAU

Решаващо е на кой колко време му трябва, да реагира след изненадата. Там го правят доста по-бързо от нас

за красивата снежна разходка...
а снегът си е сняг... облича в бяло и чернотията...

истинска красота.