Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2019 16:08 - ПОЗНАВАШ ЛИ МЕ?
Автор: agea Категория: Поезия   
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 15.05.2021 18:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image




    Познаваш ли ме?... Едва ли.
    Когато си поставям цели се стремя да бъда мечтател. Когато планувам как да ги постигна, съм реалист. Обичам креативността, водеща до успех. Разумният прогрес, иновацията, която си струва. Обичам да бъда с хора, които могат да мислят, знаят своята идентичност, могат да се забавляват, желаят да прогресират, целят се високо и безстрашно, и ценят стойностните неща в живота, а най-често те са най-малките и дори незабележими.
    Харесвам и се интересувам от решителността, професионализма и високите стандарти. Омръзнало ми е от повърхностни и самонадеяни душевно бедни хора... и най-вече от мъже, които бъркат мъжкарството с парвенюто.
    Понякога се хващам на мисълта, че май трябваше да се обидя. Колко често ми се случва да забелязвам, че някой не се държи така, както би ми се искало. Или когато ми се струва, че съм достойна за по-добро отношение. Или просто когато смятам, че другия би могъл да се държи по друг начин.
    Разглеждала съм я. Обидата... женската форма на гнева, тогава, когато външно не крещя, не чупя съдове, а гордо вдигам брадичка преглъщайки сълзи... А вътре в мен крещи от несправедливостта, незаслужеността и недопустимостта на случващото се.       
    Защо не се обиждам? Защото не искам да манипулирам с помощта на обиждане. И защото не искам да премина в състоянието на жертва – хроничният вариант на обидата. Но най-главното е в това, че в такъв случай бих изгубила правото си на избор, възможността да вземам решения за живота си, да си избирам приоритети, да се променям и израствам. Състоянието на жертва е като блато, което не би ми позволило да литна. Дори и крилете ми да са големи и красиви.

    Защо ли? Защото съм си намерила свят извън това място, където има чисти езера от любов, високи хълмове от постижения, бурни реки от радост и възторг, океан от шансове и възможности, дъбови гори от здрави отношения, цветни поля от романтични чувства. Да, и освен това, там се срещат водовъртежи от страст, море от сълзи, водопади от раздели и пустини от разочарования.
    Способна съм да мина през всичко това, защото имам в ръцете си отговорност, за собствения си живот. Тя може да ми стане вълшебна пръчка, която да ме извади от блатото и  да ми помогне да се кача на хълма и няма да позволи да загина в някой водовъртеж. Светът е прекрасен, когато с пълна отговорност се отнасям към големият подарък - живота ми, без жертвено и обидено да дремя на нечие рамо...







Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: agea
Категория: Поезия
Прочетен: 854771
Постинги: 369
Коментари: 371
Гласове: 5710
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031