Послание

 

Не, за да върна живота си,

По отъпканите стари клишета

И не, за да напомня за някого,

Превърнал душата си в комета.

 

Не, за да сведа мрачен поглед,

Надолу, към прашни обувки

И да не зная, как да призная,

За грешни молитви и помисли.

 

Не, за да видя прозрачното дъно,

На изпитата чаша с отчуждение

И да вярвам, че доброто е някъде,

Но не и в моето измерение.

 

Не, за да тръгна по калдъръмени спомени,

От които плачат въздишките

И да очаквам възмездие, само защото,

Вече не съм с едните, а с другите…

 

Не, за да потъпквам гордост в излишества,

От които страдат до болка околните

И обръщайки гръб, да чувам след себе си:

„Къде си тръгнала, ти си от „долните?“

 

Не, за да върна себе си от произвола на дните

И да затворя очи за красотата на щастливите,

А за да получа шанс, да сбъдна мечтите,

Поръсени с вълшебните кристали на богините!

 

Не само моите, твоите, чуждите,

А и на тези, които все още, далеч са по урвите,

На безкраен океан от страдание,

За това, днес, аз си служа с думите!

 

Които се движат по орбитата на възмездието,

Спирайки само за части от времето,

Когато в сърцето на някой бездомник,

Приюти се, с Божията милост, посланието!

 

 

Много въздействаща творба! Браво! Написана искрено, но в микс от чувства, връщащи различни спомени от миналото.Изисква се сила и смелост, да споделиш всичко това.Личи си, че си изграден характер, минал през много трудности в този живот.Пишеш прекрасно :))) Продължавай все така !!

Искрени чувства, красиви образи - мнного ми харесаха тия "калдъръмени спомени":))) А посланието да бъдеш себе си и да сбъдваш мечтите си винаги звучи добре!
Поздрави, Мариела!

много красив финал!

Сърдечни поздрави! :)

С удоволствие прочетох.
Благодаря за мъдрите послания!