Утре, 14 Септември, отбелязваме Кръстовден. какво е особеното на този светъл християнски празник.
Дедите ни са считали, че това е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето( в което е бил убеден нашият народ), то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътя към лятото. На Кръстовден стига междата, от където започва пътя към зимата. Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека идва зимата. Четиринадесети Септември стои по средата и дава знак, че хубавото време си отива и трябва да се приготвим за студа. Ако досега на 10 оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигат и 10 слънца. Смята се, че на този ден деня и нощта се кръстосват, тоест стават равни. 
На този ден в църквата се раздават китки, които се пазят за лек, свещеници ръсят по къщите, не се работи на този ден. Който го спазва и почита, няма да го боли кръстта. Счита се, че каквото е времето на кръстовден, такова ще е и до 14 Октомври, Петковден. Ако на Кръстовден вали, то годината ще е плодородна.
В селищата, където деня не е сбор, хората го празнували, като се събирали с родата и на масата се слагали зелник, ястия от тиква, но в никакъв случай червени храни - домати, репички и други. Денят е свързан със строг пост и не се консумира месо. На този ден официално се откривали и седенките, очаквани с огромно не търпение. А след месец първите сватбарски гайди ще оповестят сезона на сватбите.
На празника най-възрастната жена омесва пита, която окрасява отгоре с кръст. Когато родата се събере около трапезата, тя нарежда "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.". На този ден се почитат и чъкракчиите, които наместват и лекуват изкълчени и счупени крайници.
В сегашно време на този ден честваме и деня на българските огнеборци.
След този ден е започвала и есенната сеитба.
В нощта срещу този ден се смята, че небето се отваря и Господ слиза на земята и изпълнява всяко искренно желание. Това е особено свързано с Кръстова гора, където се събират хиляди с надежда да се излекуват.