Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2015 09:09 - ДРУГАТА ЛЕЛЯ
Автор: tsvetanandreev Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2998 Коментари: 1 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

.

.

.

                              

ДРУГАТА ЛЕЛЯ
                                      

 



Някому може да се види прекалено, прекалено умилително и умалително отношението ми към уникалното
ми детство,
прекалено строгото осъждане на този или
онзи житейски факт – повярвайте не е така.
Във всяко едно описание съм се стремял хем да
е максимално достоверно,
хем да не е толкова вдетинено.

Минали са наистина десетилетия, та колкото и да
се търка патината с най-хубавия вълнен плат,
не може да се излъска до онзи блясък -
блясъкът на истинското време и дух на детството.
Не може!...

...Свърши злополучната история с дюлите.
Преместих багажеца си у другата ми леля -
лола Северина.
Тя,
разбрала отнякъде за премеждията ми, ме
посрещна повече от сърдечно,
като свое дeте.
Едвам се въздържаше да наговори лоши думи за сестра
си,
та да ме отпусне.
Накрая махна с ръка – какво да ти думам,
ти си много млад сега , като пораснеш ще си я
„видиш”
самичък.

Значително по-бедната наредба и старата къща на
лола
Северина и уки Пешко Йоловия, мъжът й ,
не ми направи кой знае какво впечатление.
Почти всички къщи по селата бяха такива -
малцина бяха хората около текезетата и около властта,
за да си издигнат двукатни и червени къщи от
печени тухли.

   Поотпусна се душицата ми от онзиденшното
дюлево оскърбление и заживях живот на
любознателен осмокласник.

   А най-весело стана, когато от казармата се прибра
синът им,
братовчедът Лозан/бати Панчо/.
През деня ходех на училище, на спортни полудни, излети,
но вечер, вечер слушах зяпнал войнишките премеждия
на братовчеда,
по-голям от мен с цели десет години.
Бати Панчо разказваше така увлекателно с
такива орнаменти,
че дори явните му опашати
лъжи,
поглъщах на вяра...

   Нямаше отделна стая, отделно легло за
ергенуващия братовчед,
но той не го взимаше
навътре.

Спяхме заедно на старовремския грамаден креват,
до среднощ слушахме музика/ радио Лаксемберг!/,
участвах най-активно със слуха си в неговите
любовни похождения и завоевания.
Не бе яростен самохвалко бати Панчо,
ала с кой
друг по-романтичен дечко да сподели тайните си,
без да го е страх от присмех или пък от съперничество.

    И хич не му пукаше от никого, че къщата и
семейството му бяха дамгосани със страшната дума
”кулак-народен враг”.
Защото дори и при насилствената масова колективизация /1956-58 г. / уки Пешко не бе склонил да внесе
30-те декара прекрасна орна земя в текезето.
Чилят човек!

„Те” пък взели, че  я внесли в общото, в кооператива,
а на него му дали някакъв изперък в гиризите и овразите.
Да си пасе кравицата в безплодната белюга.
Тази земя за нищо не става, но я дали хей така, за да му
се натрие носа на тоя кулак,
а и за назидание на другите. Колебаещите се...
И невярващите в най-прогресивния строй на човечеството-комунизма...

” Кой, те ли бе, Цеци,
тех аз ги знам много отпреди Девети!
Тия дребни кокошкаре и мързеле
тръгнали нова държава да ми градят,
а един пирон не са заковали у живота си.
Тия само ще краднат от общото, помни ми думата!
Ама за вас младите ме е жал, че им се хващате на лъжите
за братство и равенство, ех...!” -
така ми думаше помъдрелият вече вуйчо Пешко Йолов
и ми оставяше десетилетия занапред.
Сам да се уверя...

   Лола Северина ни издебваше майсторски, заслушваше се
в приказките ни, слушаше и хората от селото,
говорещи как бати Панчо общува с по-издигнати
в материално отношение моми. И клатеше глава.
Майчино сърце искаше да помогне на сина си.
Но как?
Навлезли вече в старостта, двамата с уки Пешко
разбираха, че синът им трябва сам да се пребори
с нямането, сега са други времена...
А и с тия трудодни по 40-60 стотинки за четиринайсет
часа всекидневна ангария по полето...
Трябва да си намери истинска другарка от неговата
черга, сами да си построят къща и то двукатна.
За бъдеща челяд...

   Свърши учебната година, излетях от временната писта
на Расово, кацах на много други полоси в страната,
а когато на един Гергьовден отидох на събор
у лолини, очаквах да видя пак старата къща,
същите постройки в двора.

   Исках пак да преживея онези мигове на проста,
човешка доброта, да видя старите лица на хората,
които ми даваха от залъка си, подслон,
само и само да завърша добре училище и да не
се срамувам никога от бедния  си произход.

   Намерих обаче двуетажна къща от печени
тухли, преобразен двор,
в двора мощен мотоциклет”Иж-планета”,

състарените лица на лола и уки,
лъчезарна кака Стефка и, разбира се, бати Панчо.

Успял да надвие живота и със Стефка да „излязат”
от чергата си.

   Прегърнахме се, целунахме и каната с искрящия
гроздов сок и тръгнахме след нишката на
недалечния спомен.

   Всичко си беше наред..
................................


# В предишен разказ споменах как по-младата ми
леля Андрешка/Мица/ ми бе броила дюлите на дървото
пред къщи й,без да се обадя съм откъснал една
и тя бе причината да сменя квартирата с
по-старата леля,
добродушната Северина,
царство й небесно.
......................................




Гласувай:
21


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Доброто се помни винаги.
23.08.2015 12:25
Доброто се връща при добрите рано или късно.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsvetanandreev
Категория: Регионални
Прочетен: 2144206
Постинги: 1365
Коментари: 4966
Гласове: 25791
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031