Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,

не смейте да тъгувате за мене!
Смъртта на всичко край не означава...
Напук на скептицизъм и съмнения,
животът и тогава продължава...

Във нощното небе ще съм бездънно.
Ще се превърна в падаща звезда.
Над всички вас, любими мои смъртни,
във вид на звезден прах ще заваля...

Със топъл слънчев лъч ще ви погаля.
Ще бъда чуден, летен морски бриз...
По топлината ми ще ме познаете,
по обичта, която ще вали...

автор ВАНЯ СТАТЕВА

Красиво и смислено ivoki... И все пак нито си заминаваме, защото няма откъде да се завръщаме... Единствено си остава силата на Пресвятата Троица Единосъщна и Живота Му у нас чрез силата на Святия Дух на нашия Господ Иисус Христос във вечността... Амин и Бог да ви благослови.
С уважение - sidhaarta

sidhaarta !