Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2017 21:27 - Aдът и Раят са в главата ни.
Автор: garmoshka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1156 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 06.08.2017 21:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 От около две седмици съм в моя личен Ад - Ад, който се отключи, защото не помислих достатъчно за себе си, защото вярвах, че мога да се справя с всичко, че мога да свърша всички задачи и да преживея раздяла с голяма любов, оставяйки я в живота си. Преживявам Адът на собствената си депресия, която един ден просто дойде с гръм и трясък. И стана пусто. Стана празно. Нищо няма смисъл, а момичето, което бях преди две седмици, сякаш гледам отстрани. Омърлушена, рошава, тъжна, нещастна и съсипана, всичко, което преди не бях или се опитвах да пренебрегна. Отваряйки очи се чудиш дали да скочиш през терасата или да си забиеш нож някъде. Докато вървиш си мислиш какво ли би станало, ако стъпиш на пътното платно в час пик. И тогава чуваш един глас, един глас, който вътре в теб вика - Не искам да се случи така, искам да живея, искам да обичам, искам да имам деца, искам да бъда пак себе си. Моля те, не го прави, моля те! И тогава продължаваш - да вървиш по тротоара, да измиваш ножа с веро, след като си нарязал салата, слагайки го на сушилника, гледайки го и страхувайки се дали следващия път ще бъде пак така. Това е най - трудната ми борба. Борба за живот всеки ден. Борба с демоните всеки ден. Борба с празнотата и самотата или по-точно желание да научиш всичко от тях, но без да те ограбват до такава степен. 
Може би всичко се случва наистина, за да изучим себе си и за да разберем какво е безмерното щастие, минавайки през ада на собствените си мисли и сбъркан някъде мозък. А той ти казваше, че ще стане така, но ти не му обръщаше внимание. Искаше да продължиш напред и да се защитиш, но ти се направи, че е нещо безобидно и  ще го преодолееш ей така. Колкото и да си силен идва един момент, в който минаваш границата и главата ти казва "Стига!", достатъчно, вече не мога! Бъди мизерен, бъди тъжен, бъди нещастен, ето ти, всичко, което сам си пожела! Сега му се "наслади" с цялата палитра от болка и страх." И се наслаждаваш ... на всеки ден, в който си намерл няакъв смисъл, дори и малък, дори и една усмивка, едно красиво цвете, една прегръдка от приятел. Не става дума за планове за днес, утре или след няколко дни. Става дума просто да оцелееш и този ден, за да се бориш и утрешния. Защото животът е тук, мамка му, в цялата си красота и любов и ти го искаш! Но ти е трудно да го видиш, да го почувстваш, да го прегърнеш! Но продължаваш... и утре .. 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Защо, мила?
06.08.2017 22:29
Раят е по-хубав от ада, иска се малко усилие да се върнеш към него.
цитирай
2. iosefbav - ...
06.08.2017 22:43
Споко! Нищо лошо не се е случило....)))
Има такъв психологически факт. След огромно пренапрежение мозъкът, който по принцип на ден може да извърши 1х 10 на 17 степен логически операции (да речем!), ако ги е надхвърлил - просто спира! Тогава просто повече не можеш да мислиш и това те предпазва от полудяване.
Абсолютно същото се случва с душата. След огромното пренапрежение при избора между ежедневното, битовото, защищаващото, сигурното, привикнатото, поради факта, че е до болка познатото с невероятния екстаз от допира с обекта на любовта, който разрушава всички тези инерции, веществености и прегради, тя просто не иска отново да се връща в смъртта, приела образа на ежедневието. Това, което чувствате като срив, всъщност не е срив, а естествена реакция на живеещата вътре във Вас, в самата сърцевина на душата Ви все още жива, дишаща и опияняваща любов, която Вие насила искате да "изтриете" (по причини известни и логични само за Вас...), като ползвате света за гъба, веро... За помагало! Да де, ама светът всъщност се храни от любовта... И в момента, в който решите да го оставите без нея, той реагира агресивно с усещането за разпад, което пък е пълното самоизключване, отказът на душата да участва в битие, лишено от най-длъбинния си, любовен смисъл...

Така че - споко! Душата сама си знае работата... Щом се настрадате достатъчно от липсата на любимия и се върнете при нея, тя също ще се върне при Вас. Сега просто тя си почива и Ви очаква. А Вие с болка научавате истинската посока на пътищата на сърцето си!)))

Помислете си само колко е прекрасно това! Ами, ако го нямаше?! Ами ако не Ви беше даден този единствен начин да осъзнаете в какво всъщност и къде точно се заключава смисълът на живота Ви?!))))

Не се отчайвайте толкова бързо! Спрете, приседнете, поемете си дълбоко въздух, починете си и Вие също заедно с душата си, а после се усмихнете и с чисто сърце си кажете: "Ура!!!"....

Хазака у враха!))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 410183
Постинги: 126
Коментари: 87
Гласове: 334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031