Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2017 21:46 - Само за мъже
Автор: bagatur Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1774 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 07.08.2020 22:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В малкото миньорско  градче имаше само един ресторант. За сватби, за кръщенки, за банкети. За обяд на работещите в общинската администрация, както и за служителите на разположените наблизо банка и управление на мината. Вечер пък  беше за разтуха и раздумка на мъжете с истински мъжки професии, които имаха потребност да пийнат по няколко чаши алкохол, да си поговорят за футбол, работа и жени и дори да се поскарат и посбият. Вечер той беше царство на миньори, шофьори, багеристи и дървосекачи. Царство на истинските мъже.
   За капак на всичко всяка вечер свиреше оркестър от местни музиканти, които изпълняваха от години един и същи ресторантски репертоар, което на никого не правеше впечатление. Веднъж музикантите опитаха да изсвирят едно парче на Скорпионс, но от най-близката маса ги почерпиха по едно питие с думите "Айде да не си разваляме вечерта..." и така приключи първият и последен опит за обновяване на репертоара.
   Ресторантът беше мястото, където намираш този, който ти трябва, или  получаваш информация къде да намериш това, което ти трябва.
   Ресторантът беше с особен статут на единствен такъв  и поради това се ползваше и с особено внимание от страна на местния  полицейски участък. Тук понякога  откриваха издирвани хора от далечни  кътчета на страната или  научаваха тайни за малки кражби, дребна кантрабанда или уговорки за хазартни сбирки в някой от миньорските апартаменти.
   Ето защо сервитьорите в ресторанта бяха наполовина "ушета" и съдействаха на полицаите, за да си нямат ядове с тях. Така или иначе всичко се научаваше много бързо, но  ако се "ослушваха", патрулката щеше стриктно да следи за работното време и шумната музика, а това нямаше да е добро за оборота и клиентите.
    Когато вечер между мъжете прехвърчаха искри и се стигнеше до размяна на юмруци, в участъка всички казваха, че не знаят кой кого е ударил и че всичко е било на шега, а пострадалият просто по-малко носи  "на майтап". Дори тези  със счупени носове не си изваждаха "медицинско" , за да съдят побойника, защото това не беше в духа на мъжките нрави.
   Ако някой кръшкаше с чужда булка, също биваше прикриван, защото  булка, която кръшка, си е истинско имане и не беше честно само един мъж да и се радва. Всички се надяваха да ги "огрее" някой ден, а това нямаше да стане, ако клюкареха и завиждаха злобно на сегашния "щастливец" и мотивираха съпругът да я ревнува.
   Така градчето си живееще сговорно и малко порочно, без да нарушава обществените норми в степен да се налага някой да бъде арестуван, затварян или , не дай Боже, осъждан, за мъжки дела.
    Всяко хубаво нещо си има своя стожер и това беше началникът на полицейския участък, който беше местен и съответно обичаше вечер да пие по едно-две питиета в ресторанта, да поговори по мъжки за жени, футбол и работа и дори да поступа някой по-агресивен и попрекалил с мастиката, ако по друг начин не разбираше, че в този ресторант такива работи не се правят.
   Една вечер  началникът каза на келнера да донесе на всички "по едно от него" , защото се пенсионира и от утре ще си пие мастиката наравно с тях, без да има "едно на ум", когато се псуват или заканват .
   Началникът беше човек с прям и не особено деликатен характер. Разбираше душевността на тези по-груби от обичайното за други райони на страната мъже и затова беше уважаван от тях. Той беше един от тях. Те го слушаха, той ги пазеше. Кой щеше да го смени и как щяха да се сработят с него...
    Новият началник дойде от областния град. Не беше в първа младост, но и до пенсия имаше още десет години. Вероятно не му се пенсионираше в тая глуха провинция и затова веднага се зае с реорганизация, дисциплиниране на служителите и най-важното- повишаване на "разкриваемостта" на престъпленията. Той беше изпратен от някакъв нов Голям началник, който най-после искаше да види как така в това градче няма регистрирани кражби, битово насилие или дори управление на МПС след употреба на алкохол. Това беше невъзможно и се надяваше в кратки срокове тайната да се разбули и ореолът и на градчето като тих оазис, и на бившият началник като "мъж на място" да бъдат запратени в прахоляка и истината да възтържествува.
    Още първата вечер  новият началник отиде в ресторанта, поръча си мешана скара за вечеря и една бира и зачака. Мъжете го видяха, поздравиха с нестройно " наздраве, началник" и си продължиха разговорите с тон една октава над музикалното оформление, което, както и всяка друга вечер, не пречеше на никого.
     Половин час преди да затвори ресторанта, келнерът взе последните поръчки.  Половин час след това един от мъжете се сети, че му се пие още едно и извика келнера, който в присъствието на новия началник не посмя да му донесе още едно, както обикновено, за което беше даруван с един тупаник по бузата и една сочна псувня. Началникът скочи и веднага се насочи към побойника, за да го арестува, но беше пресрещнат от келнера със зачервената буза. 
- Началник, той ми е братовчед и нищо лошо не е направил, ние само се майтапим така, а аз нося на майтап. 
   От съседната маса двама мъже изръмжаха нещо в потвърждение на  думите на келнера и скандалът не само не се състоя, но и беше заличен като с вълшебна пръчица.
   Новият началник плати сметката си и си тръгна недоволен. Явно в градчето се случваха разни неща, при това нуждаещи се от полицейска намеса, но местните не даваха да се разгласяват. Как да разбие тая стена на мълчание...
   На сутринта той поговори с кварталните полицаи, както и  с дежурния, за да разбере кои са най-колоритните хора в градчето и на кого най-много се присмиват, за да намери слабото място в това общество. Така стигна до името на бай Георги-местен кротушко и зевзек,около шестдесет годишен, който не работеше "МЪЖКА" професия, защото беше тежък около шестдесет килограма с дрехите и обувките и беше висок цели метър и петдесет и пет. Забавен образ, той беше параджия  в минната дирекция и макар и с по-малка заплата, всяка вечер беше с другите мъже в ресторанта. Заради физиката му всички се шегуваха с него и го наричаха с прякора "Скалата"
    Началникът реши да го "пробие" при първия  удобен случай. И случаят не закъсня.
    В петък вечер по традиция целият ресторант беше пълен. Глъчката беше още по-висока, а музикантите се виждаха само отчасти над дима от цигари и сновящите с табли на рамо келнери. Вечер - мечта.
     Тези вечери бяха различни, защото някои от мъжете довеждаха и семействата си на вечеря. Разбирай - жените  и децата. Правеха общи маси и по няколко семейства си се веселяха от сърце. Това леко напрягаше келнерите, защо децата тичаха между масите и се надвикваха в игрите си, а пък виковете им смущаваха постоянните сериозни посетители повече от музиката, звучаща в петък вечер от една идея по-усилени уредби.
   И нервите често не издържаха. Един "постоянен" клиент тегли една цветиста на едно особено усърдно в тичането и квичането бузесто хлапе. Бащата го чу и му фрасна един в зъбите, че не беше съгласен псуващият да му става баджанак,в резултат на което онзи падна на мозайката. Всичко би било пито-платено, ако с ударения на масата не беше и брат му. Той скочи върху бащата на бузанкото и му удари една бутилка бира в главата. Разхрвърчаха се стъкла и бира, по лицето на мъжа рукна кръв. За броени секунди се заформи меле с около десет участника и три пищящи жени, успешно дерящи с нокти лицата на противниците на мъжете си. Част от ресторанта заприлича на бойно поле. Съборени съдове, счупени чаши и чинии, обърнати столове и много хора, хванали се гуша за гуша.
   Патрулката дойде на втората минута. Не беше лесно да убедят няколко от мъжете да дойдат с тях в участъка, защото всички вкупом и по стар обичай заявиха, че се "майтапят", макар и по-грубо, ама те не са балерини, а миньори, нали ?А и носят на майтап.  Този път сержантите имаха и още едно разпореждане - освен участниците в боя да отведат в участъка  и свидетел, и то не случаен, а бай Георги параджията.
    Въведоха ги в чакалнята на полицейския участък, която беше с размерите на гостна в стандартен апартамент. Там вече стоеше новият началник. Той не се и опита  да разпитва едрите запотени и поразкървавени мъже, а се обърна направо към бай Георги.
 - Я кажи, бай Герги, какво се случи в ресторанта?
  Бай Георги, който беше някъде от Родопите и говореше на тамошния хубав диалект, вдигна рамене и отвърна:
 - Я съм , син, нищо не видел.
 - Как така си "нищо не видел", като са се били до тебе?
 - Я съм чул, дек се бъхтат, ама съм нищо не видел-упорстваше дребничкият мъж.
Началникът започна да се пали. Ако и този му прави инат, то кой ли ще поддаде...
- И като си чул, че се бъхтат, не се ли обърна да видиш кои са, какви са?- продължи той с атаката.
- Я, син,  немам навик да гледам кой какво прави в ресторанта.
-Е чул си, па не си видял, така ли?- вбеси се началникът.
 -Така, син.
- А, не може така! Тия ги разправяй на стария началник, разбра ли! Щом си чул, значи си и видял ! Казвай веднага какво видя, че да не те затворя и теб с тях!
  Бай Георги наведе глава, направи две крачки встрани и не отговори нищо. 
 Началникът разпореди да им раздадат листове, на които всеки да напише какво е станало и какво е видял.
  След половин час му дадоха няколко празни листа. Всички заявиха, че вече не помнят кой какво е правил в тая вечер, а и всичко е било на майтап. Отново се изплъзваха. Ето защо последната атака беше пак към бай Георги, който си стоеше отстрани мълчалив.
 - Бай Георги, и ти ли си забравил всичко ?-иронично се обърна към него началникът.
- Я, син- започна дребничкият мъж и изведнъж пръдна. За миг настана тишина, а след това екна весел смях. Началникът, изненадан и дори нещо повече, зачервил лице, викна към него:
- Как не те е срам! На тия години!
Бай Георги вдигна към него невинните си очи и попита благо:
-За кое, син?
-За това, че ...пръдна!- изнервен продължи началникът.
-Кой, я ?- изненада се бай Георги. - Ти виде ли ме ?
- Как...нали те чух! - бесен продължи, вече викайки шефът. Нали те чух! Всички те чуха!
- А виде ли ме?-пак запита бай Георги кротко.- Оти, син, и я в ресторанта съм чул, че се бъхтат, ама съм ги не видел.
  След десет минути ги пуснаха.
  От тази вечер новият началник повече не стъпи в ресторанта.
Бай Георги се сдоби с нов, по-артистичен псевдоним , вдъхновен от филма " Ни чул, ни видял".
"Скалата" стана "Язовеца".
И, струва ми се, не го подиграваха с него.





   
 
    




Гласувай:
4



1. whitebarde - тва е
30.03.2017 11:46
мъжка работа :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bagatur
Категория: Лични дневници
Прочетен: 159034
Постинги: 130
Коментари: 42
Гласове: 242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031