Ако чувствате в себе си бреме,
което струва ви се
душата ви вече не може да поеме.
Ако тягостно чувство потиска сърцето ви.
Ако притиснати към стената
и като в клетка усещате се.
Ако не ви достига дъх,
искате по-дълбоко да поемете и отдадете.
Ако пулсът ви не издържа
на порива и туптенето на душата
и като обречени
в нечовешка ограниченост страдате,
то е защото Духът ви си спомня
и пробужда у вас Бога,
който винаги били сте,
свободата, която е трептяла
в неизмерността на безкрая,
защото е трудно да пъплиш, да вървиш,
когато крилете ти израстват
и спомен за велики полети
възражда висините в теб!
Защото тялото ти,
фино и светлинно било е,
и пак ще бъде, защото го поиска!
За да се роди нещо,
трябва да пожелаем
да се пречистим от старото,
да сме готови да се отдадем,
да пожертваме много, ако е нужно.
И всяка майка знае,
че когато настъпи моментът,
отхвърляме бремето
и новият живот се ражда.
И той винаги е по-силен,
по-висш, по-красив!
Велико Възраждане душите ни сътворяват,
и отново Светлината ще екзалтира,
пресътворила мрака и хаоса в свята тишина!