Мила, ти си преживяла и знаеш това,
отворени са и приемащи Божиите Небеса
за всяка душа,
която пътя си земен е извървяла,
края на мисията своя е видяла
и е прозряла,
че време и е вече да си върви,
още повече ако преценила е,
че преходът квантов
тялото й няма да издържи.
На душите как да помогнете? -
като за себе си се погрижите,
за тях се радвайте и разберете,
те отиват на място по-добро.
Вие от своята зависимост
и прекалена привързаност
трябва да ги освободите
и с мъката и недоволството си
да не ги държите
да се лутат между двата свята,
че капан за тях в момента е Земята,
пътят им нагоре е сега.
Скоро ще се случват чудеса
и ще се отворят Небесата и за това
вие връзка да можете да имате,
ще се свързвате, ще си помагате,
ще си разказвате,
липсата си взаимна ще разтушавате.
Доверете се на избора на всяка душа
да премине прехода така -
през смърт минавайки,
щом тя така е преценила.
Любовта и приемането са вашата подкрепа,
за свободата им се радвайте
и в егоистични пориви не се отдавайте
при себе си да ги задържите,
че така им пречите и вредите,
пуснете ги по пътя свой да вървят
и избора им уважавайте,
воля на тъгата си давайте,
но само, за да се прощавате,
а не да се ядосвате, съпротивлявате
срещу това, което тяхната воля е, разберете.
Липсата е само физическа,
душите ви заедно завинаги си остават.
Любов и Светлина им изпращайте
и с Благодарност ги дарявайте,
за да могат да са спокойни за вас
и леко по пътя си да се издигнат
и към Бога да се приближат,
Той за тях си се грижи,
вие за това не берете грижа,
себе си оправете,
да не се тръшкате и ревете,
а достойно смъртта физическа да приемете
и живота свой
с Мъдрост в сърцето да продължите.

Вашият Отец е Любящ,
и Утешител, когато се налага,
че тъй на Родителят приляга,
на децата си натъжени
утеха и Мъдрост да дава,

 

Любовта е единствения капитал, който земните имат.
Смъртта е модула--трансформатор, чрез който се напуска земята.
Когато се напуска Земята не е страшно. Страшно е когато се умира.
Разликата между смърт и умиране е меко казано огромна

Да, така е.