Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2018 11:30
Когато болката затихне,
горчилката преглътнеш,
разочарованията
в миналото пратиш.
Когато успееш
страха да преодолееш
и от спомените
да се освободиш.
Когато успееш
да се успокоиш,
да притихнеш леко,
в покой да помълчиш.
Мислите си буйни да укротиш
и кротко на съзерцание да се посветиш.
Тогава влизаш в дълбочината
и разбираш същността на нещата,
защо и кое, кога с кого се случва.
И разбираш, че всичко е илюзия, игра
и единственото, което има значение
е да не загубиш някъде по пътя
връзката си с Твореца,
с Източника на това,
което те е създало
като Дух и като тяло,
това, от което живота ти извира
и никога не спира
с Енергия да те захранва,
с Любов да те обгръща
и Светлина да ти дава,
за да виждаш ясно ти
всички красоти,
съвършенства и доброти,
които Бог е създал
пример да ни бъдат,
да мечтаем и творим,
да действаме и да градим
себе си и света
по Божествен образ и подобие,
докато почувстваме го свой Дом,
в който да живеем
мирно и задружно
във Вярата и в Любовта,
сияещи в Радост,
облагородени
от Благодарността.