Прочетен: 1548 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2018 20:31
Картини от Новия Свят
Картини от неземна красота,
като шедьоври гравирани в сърцето.
Дървета протегнали се към Небето
и спуснали многолистна коса
към искрящата в зелено трева.
А там е пълно със живот
от малки прекрасни същества
живеещи в свой чуден свят.
И нейде ручеите ромолят
и водопади пръскат се на хиляди искри.
Въздухът звънти от чистота -
кристален, богат - лекота.
Да дишаш е дълбоко и приятно
изпълваш се със цветен аромат.
В реките греят и сияят
камъни и минерали пъстроцветни
и всеки очарова твоите сетива
и приказки вълшебни ти разказва,
за свят, във който Любовта,
Хармония и Светлина тържествуват
и всичко е пропито с доброта,
която грее даже вдън горите.
И чисто е, и светло във душите
събрали Вярата и Мъдростта на Бог,
и сътворяващи насред звездите
Свят от възможности безкрай,
чуден и прекрасен като Рай.
Мили и любящи, когато поддържаме съзнателно и с постоянство мисълобраза и формата, цветовете, ароматите и звуците, начините на проявление на всичко това, което искаме да се случи, за което мечтаем, ние му даваме енергия. И колкото повече ставаме в това мисъл и сърцетворене, егрегорът расте и шансът по-бързо и успешно да се материализира расте. Обичам ви! Искам най-доброто за всички. Да бъде!
АСТХАР ШЕРАН – Тревожността носи само ди...
Забележително откритие в Англия на златн...
Прегръдка, Диде!
Ще опитам да изровя едно мое стихотворение, което е с подобна асоциация.
13.01.2018 21:44
автор: basta категория: Лични дневници
Времето със Залеза е спряло -
В безкраен топъл лъч от Светлина
И аз изгубвам се във Нея цяла -
Тя влива песен в моята Душа
В Реката тихо се оглеждам -
Танцувам боса по брега
А Камъните ме поглеждат -
Запяват с мен в една Мечта
Докосва с длани Слънцето водата -
А тя забързана и устремена
Понася в миг ефирно Светлината –
Ръце протягам - взема мене
Понася ме със своите вълни –
Тя бърза към света Небесен
Душите Ангелски да напои –
И да дари им свойта Песен
Сияе ярко моята Река -
Носи се във своите Мечти
Как иска да измие от света –
Злото от човешките Души
Как иска всекиму да подари –
По късче Светлина – добро Сърце
Да няма вече болка и беди –
На мрака хората да кажат: Не!
Да влязат в новия Небесен свят –
С щастливи, грейнали Сърца
Където всеки всекиму е Брат -
И там царува Любовта
А после се събуждам – сън ли бе –
Реката светла още ромоли
В Душата на пораснало Дете –
Което пази своите Мечти
автор: basta категория: Лични дневници
Когато Слънцето погали
Със трепет моите очи
И тихата Роса кристална
В Душата ми блести, блести
Когато Птиците запеят
И разцъфтява пролетта
Цветята чудни в мене греят
С ухаен, светъл аромат
Когато вятърът в полето
Започва вихрен своя танц
И тича с него пак Детето -
Ръце протяга във захлас
Когато и Реката будна
Започва тихо да трепти
И ромоли спокойна, чудна
С живителните си води
Когато ми шепти Гората
Стаила мъдрост с векове
И стоплени дишат Полята
Под синьото добро Небе
Когато Светлина облее
Сияйна моята Душа
Аз разтопявам се във Нея
И сe превръщам в Светлина
Да бъде, Диде!
И този свят е тъй чудесен
отваря своите врати.
Със светлината, с чудни песни
домът на нашите души.
Вълшебство или сън небесен,
неземен път от много топлина.
Струи, блести в сърцето с цвят чудесен
отворен път на Любовта.