Прочетен: 5828 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2017 16:14
при теб.
Летя устремено и нежно,
и те достигам,
там, където си.
Приближавам те съвсем
и кацам.
Представи си ме като птица,
може да съм вятър,
дали не съм лъч светлина.
Доближавам се до твоята близост
и те обгръщам-обвивам в душата си
с любовта си.
Прегръщам те целия
с цялата си обич,
с всичката нежност, която побирам,
на която съм способна.
Ти се отпускаш и унасяш в мен,
докато аз те притихвам,
успокоявам, утешавам
и отнасям далече-навътре в Божията Светлина.
Галя те с ръцете си,
посипвам те с косите си,
приласкават те очите ми,
шепнат те устните ми,
целува те душата ми.
Блажено се разливаш,
безметежно се забравяш,
потъваш, потъваш
в морето на Любовта.
Не се страхувай да потънеш,
аз ще те спасявам винаги.
Ръцете ми милват твоето тяло,
сгушено в моето
и вливам аромат в съня ти,
вълшебнико!
Извървявам всички твои пътища.
Отървавам те от всички твои кошмари.
Лекувам те от раните,
съшивам сърцето ти с любовни конци.
Омотавам те с нишки от щастлива паяжина-люлка.
Освобождавам те от вина,
запазвам те от болката.
Пърхам с крилете си над очите ти
и ги дарявам с вълшебства-видения,
къпя ги в красота от роса,
навлажнявам миглите ти,
за да достигнат звездните блясъци с посоките си.
Ти си съвсем любов,
най-пролет,
от края на времето - слънце,
от началото на сливането - цяла душа.
Любя те с вълните си
и това никога не свършва.
Ти си най-милото
от най-любящите неща-чудеса на света.
Благодаря.
Деляна Ангелова
1997 г.
