Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2017 23:11 - РАЗЛИЧНИ СТИХОВЕ ВЕЧЕ ДОКОСВАТ СЪРЦЕТО МИ, ПРОМЕНЯМ СЕ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Изкуство   
Прочетен: 1545 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 21.06.2017 23:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

    На растежа на човека с годините трябва да съответства и интелектуалното му развитие. Това означава, че колкото по-голям става човекът, той трябва да става и по-интелигентен.В това отношение аз съм класически пример. Всеки ден с напредване на възрастта ми аз се развивам интелектуално и сутрин като се събудя се усещам по-развит от предния ден. Този процес при мен върви много по-ускорено отколкото при нормалните хора и вече започвам да се безпокоя за себе си, защото взе по-често си задавам въпроса: Ако така продължава, до къде ще стигна?  В настоящия постинг ще приложа убедителни мотиви, че с мен се случва точно това.

   Винаги съм обичал поезията, музиката, природата, но погледът ми бе някак едностранчив - плъзгах го по повърхността на красотата, на проблемите.  Прониквайки обаче все по-дълбото в блоговете на менторите ми, аз осъзнах своите грешки и се промених. Не се изразих точно, „промених” е имало свършено време, трябва да кажа променям се, защото точно това се случва с мен. Давам пример с поезията, как се промениха критерите ми за нея. Под влияние на мислите на менторите ми, които аз възприех доксан докус /това е турски термин, буквалният му превод е 99/ за мен вече Пушкин и Ботев не са най-големите поети на страните си, защото аз просто не съм познавал най-великите поети на тези страни. На пределна възраст аз открих истинските поети в тях и обзет от таза страст ги чета, препрочитам, съпреживявам. Така пред мен започна да се разкрива техният сложен мир. Запознах се със стотици нови стихотворения, три от тях сега пубикувам в постинга си за да могат и други обичащи поезията както аз да се докаснат до тяхна красота, мъдрости и послания. Великите стихове предизвикват в мен асоциации на цветя, на монументални скали, чувам музика. В постинга си избрах само стихове, които възприемам като един и същ скален монумент, сочещ нагоре, към съвършенството. Причината да се появи в съзнанието ми този монумент е мисълта ми, че колкото и велико да е едно произведение на изкуството, както тези три стихотворения, то може да бъде и още по-съвършено или както музикантите казват, в изкуството винаги има още. За следващото поколение.

   Изразявам благодраност към менторите ми, които ми отвориха очите в тази област на изкуството, поезията,  благодарение на досега ми до техните нетови мисли. А на ментора ми в музиката ще посветя специален постинг, който така ще го възхити, че както едни от селата по Софийския балкан казват, свят ще му се увърти, а други, свят ще му се увие. Убеден съм, ефектът при него ще е комбиниран – увиване плюс увъртване…

    Скалата-монумент, която се явява пред погледа ми когато чета тези стихове ще поместя в края на постинга ми, за да разбера ще се яви ли точно таза скала и в съзнанието на други, обичащи поезията. Пак в края на постинга си ще посоча с благодарност персонално имената на тези, които си избрах за ментори и все  повече заприличвам на тях в мислите си.

   А сега, три от прекрасните стихове. Съжалявам обаче за нещо, ще опиша какво във финала на постинга, веднага след кодата с монумента.

   Да не пропусна нещо много важно! Сихотворението на Христо Радевски е преведено на всички социалистически езици, както и на всички езици в Републиките и Становете, а авторът е награден с най-високите награди на България и на СССР. И с право - такъв шедьовър не може да напише всеки, а само този, дето е най-фърст...

                         БЕЗЗАГЛАВНОЕ

     Мы шли, мы просили работы и хлеба,

    Сердца были сжаты тисками тоски.

    Заводские трубы тянулися к небу.

Страшно было имя наших тенет:

Молчанье, страданье, гнет.

 

      Но громче орудий ворвались в молчанье

      Слова нашей скорби, слова наших мук.

      О Ленин! Ты виковал волю страданья,

      Ты виковал волю мозолистых рук.

Мы поняли, Ленин, что наша судьба,

Носит имя: борьба.

 

      Борьба!  Ты вела нас к последнему бою.

      Борьба! Ты дала нам победу Труда.

      И этой победы над гнетом и тьмою

      Никто не отнимет у нас нкогда.

Пусть каждый в борбе будет молод и храбр:

Ведь имя победы – Октябрь!

 

       Октябрь! – это солнце желанного вестник.

       Октябрь! – это воля восставших веков.

       Октябрь! – это труд, это радост и песня.

       Октябрь! – это счастье полей и станков.

Вот знамя, вот имя живых поколений:

Октябрь, Коммуна и Ленин.

                         Александр Безименский

   

 

           МАЛКИЯТ  БЕЗБОЖНИК

 

     Ой, колко много Ваню се гордей,!

     Ой, колко много той е весел!

     Днес от пазаря вуйчо му Андрей,

     бойлия пушка му донесе.

     Кого ли да замери той сега?

     Де пушката си да изпита?

     Изправи Ваню в стаята снага,

     С очи измери той стените.

 

Над дървения гол креват мъжди

в иконостасчето канцило, 

с Исуса в скут света Мария бди,

бди тя изплашена  , унила.

Отсреща й - от другата страна,

през малки рамки гледа Ленин.

Как строго гледа той,

но светлина лъчат очите му засмени.

     

       Надига Ваню пушката и – чат! –

       С едно помръдване на пръста

       света Мария мигом развенча

       и прашното кандило пръсна.

       В портретчето на срещната стена

       усмихна се доволно Ленин.

       Усмихна се и чудна светлина

        лъчат очите му засмени.

                                Христо Радевски

 

                  БЕЗЗАГЛАВНОЕ

        В первое Первое мая

        Брошен в былое блеск.

        Искру в огонь рааздувая,

        Пламя покрыла лес.

 

Ухом поникщих елок

Вслушивались леса

В юных еще маевок

Шорохи, голоса.

 

        Шорохи, голоса –

        Первая полоса Мая,

        Огнями бьющего

        Будущему в глаза.

 

Наше Первое мая,

В посвисте пуль горя,

Штык и наган сжимая,

Брало дворец царя.

 

       Павший дворец царя –

       Это еще заря Мая

       Вперед идущего

       Светом знамен горя.

 

Первое мая наше –

В будущее паруса –

Взвило на морем пашен

Гулкие корпуса.

 

       Новые корпуса –

       Новая поласа Мая,

       Огнями бьющего

       Будещему в глаза.

 

Фабрики и колонии,

Майский взметнем парад,

Землю сожжем колоннами –

Наша пришла пора.

 

      Слушайте, пролетарии,

      Наших заводов речь,

      Вам, поджигая старое,

      Новую явь зажечь.

 

Солнце знамен поднимая,

Марш, загреми в ушах,

Каждое Первое мая –

К социализму шаг.

 

     Первое мая – шаг

     Сжавших винтовку шахт

     В площади, революция,

     Вбей миллионный шаг!

                         С. И. Кирсанов 

 

   А  сейчас песнональным переченом моими менторами:

   1.  Господин Борн,

   2. О. з. Венцивалери,

   3. Товарищ Блеки,

   4. Товарищ ЦАВ,

   5. Другарката Чара,

   6. Другарят Икономист.

 

    Всеми – горячими сордечмыми приветами, я Вашим настоящим нетовым подкрепником!

 

   Ето и скалата-монумент, доправяна от траките да изглежда така, явила се в съзнанието ми, когато четох тези стихове, в които се говори за пушка бойлия, за пули, които свистят. Толкоз пъти бях при тази скала, така и не разбрах на какво са искали да я заприличат траките преди 8000 години. Дано пък някой да се сети и де ме открехне. От снимката не личи, но тя е висока колкото паметника на вр. Шипка.

 

             image 

    Аз обаче съжалявам за нещо. Родителите ми вече почиват от делата си, те бяха христяни. Късно е да ми подари някой пушка бойлия и да им разкажа играта, като им гръмна иконите по стените на дома ни. Сега обаче е времето някой блогър да ми подари пушка бойлия, но ако може да е руска, защото те  са най-добрите в света. Жена ми е християнка и къщата ни е пълна с икони на светци, има кандило и какви ли не християнски такъми. Ако имам такава пушка, пули ще засвистят в дома ни но така, че нито кандило и нито икона не ще останат непоразени. На родителите си не успях да им гръмна иконите, защото тоя номер тогава не ми бе известен, наскоро го научих от Христо Радевски, но на жена ми така ще направя, че свят да й се увърти или увие, както й се хареса.

   Не е съвършен светът си мисля, но и се съмнявам, че малко късно се развивам. Ако ми бяха подарили пушка бойлия когато бях малък, по подвизи за възпяване в стихове нищо чудно да съм надминал дори Ваню. С когото и украинчето Павлик Морозов не може да се сравнява.
   С поръчка към приятелите ми в Блог. бг - подарък пушка бойлия. Ако не е руска обаче, няма да я приема!
   Радостта ми обаче ще бъде безпределна, ако и други започнат да четат стиховете, които чета и аз.
  

     




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didige - Благодаря ти, развесели ме. Смях се ...
25.06.2017 13:09
Благодаря ти,развесели ме.Смях се от сърце.Само една пушка няма да ни оправи.Но,Дай Боже повече такива съждения и устрем.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Мисля да приложа идеята на Христо Радевски в къщи:
25.06.2017 16:01
didige написа:
Благодаря ти,развесели ме.Смях се от сърце.Само една пушка няма да ни оправи.Но,Дай Боже повече такива съждения и устрем.


Тези дни жена ми много ме ядосва, но аз знам как да й отговоря и вече купих портрет на Ленин в тесни рамки. Очаквам някой мой блогов приятел да ми подари винтовка и в къщи ще се разхвърчат пули. Пълно е с икони, има и кандило. С едно помръдване на пръста какви неща стават, според пролетарския поет Христо Радевски...
цитирай
3. sande - Успехите ти, Коста, в областта на поезията са безспрни, видими и насърчинелни ...
25.06.2017 17:32
Далече можеш да стигнеш по този път, по който няма пътни знаци, указателни табели, предупреждения и легнали полицаи.

Плицаите са легнали одавна при жените си и или любовниците си.

А ние ще четем по цели нощи, ако трябва и на газови фенери и ще се възхищаваме на новите таланти.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Оригиналът на този разказ, "В началото бе словото!" ще поместя скоро.
25.06.2017 21:44
sande написа:
Далече можеш да стигнеш по този път, по който няма пътни знаци, указателни табели, предупреждения и легнали полицаи.

Плицаите са легнали одавна при жените си и или любовниците си.

А ние ще четем по цели нощи, ако трябва и на газови фенери и ще се възхищаваме на новите таланти.


Но преди това ще извадя от гардероба със скелети един от най-великите, Лев Владимирович Шульгин. Той ще има посвещение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180558
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031