Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03 19:43 - За човешките души, с Любов!
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.04 01:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За човешките души, с Любов!


Откакто съм се въплътила на Земята изучавам душите на хората, старая се да ги разбера, да ги обичам, да помагам с каквото мога. В течение на живота си стигнах до следните изводи, свързани с проблемите вътре в самите хора и в света, който те творят с мислите, чувствата и действията си:
Според мен главният и основен проблем е загубата или поне изключително отслабената връзка с Бог. Това води в душата на човека до мъчително усещане за сирота, за изоставеност, отделеност, самота, загуба и страх. Това, че сме в толкова плътен свят на много ниски вибрации, с толкова много ограничени възможности във всяко едно отношение ни прави като сакати, като инвалиди и носи безкрайна измъченост, особено за тези, които си спомнят поне донякъде откъде идват и какви са били преди. 
Основният проблем на хората е липсата на Любов, бездните, които има във всеки един от нас от липса, недоимък, глад за Любов и оттам идват агресия, ожесточеност, омраза и бруталност. 
Някога ние всички сме били Едно вътре в Любовта на Бога, в пълна Хармония, Покой и Благодат - сърцето ни помни това и се стреми към него. Но сега все още сме по пътя към Единението, все още сме отделни частички, отдалечили се една от друга, някои до пълна изолация.  
Човешката Любов не може да замести връзката ни с Бог, затова колкото и да се обичаме помежду си, ако не поддържаме свързаността си и общуването с Бог, ние никога не можем да се почувстваме напълно удовлетворени. Но ако пък сме успели да запазим, да си върнем общението, взаимодействието с Бог, който освен че е навсякъде и във всичко, е и вътре в нас самите, то тогава ние сме в силата си, в самодостатъчността си дори, и не зависим от външните обстоятелства и отношението на хората, за да сме в Любовта, за да бъдем Любов, за да я генерираме, излъчваме и разпространяваме. 
Разбира се Бог ни дава не само Любов, Той ни дава всичко от което имаме нужда във всеки един момент, но ако сме отворени, ако сме на нужната честота, ако сме чисти и готови да приемем, да получим, да бъдем в синхрон с Неговата Воля и Промисъл.
Повечето хора са нещастни и нараняват другите, защото не са били обичани толкова и както са имали нужда. Те не са видяли и почувствали примера на отдаване на Любов и после им е трудно самите те да бъдат този пример. Разбира се хората с по-високо съзнание се учат от живота независимо какво отношение има към тях, и може да се получи така, че лошото в живота им ги е научило какво да не бъдат, какво да не правят, което не е малко. И те някакси интуитивно се опитват да компенсират това, което те не получават с много даване, даряване и помагане. 
Отслабената връзка с Първоизточника, с висшия ни Аз и живота без любов води до загубата на Вяра в нас самите, в другите, във всички и всичко, оттам идват черногледство, параноя, фобии, депресии, отчаяние и песимизъм.
Човек, който чувства Бога вътре в себе си, във всяко едно и най-мъничко нещо, във всеки един човек и творение, е изпълнен с Любов и Вяра, с вдъхновение, устремление и желание да гради, да твори, да съзидава. Вярата и Любовта са крилете на неговия полет високо нагоре в безкрайността.
Голяма част от хората не са щастливи и защото не знаят какво точно искат. Те са объркани, хаотични, търсещи. Когато намерят себе си, своята мисия, своето призвание, своята цел и посока, те се успокояват и просто действат себереализирайки се по най-добрия възможен начин, намирайки дълбоко вътрешно удовлетворение и чувствайки се полезни и нужни.
Липсата на упорство и воля, последователност във всичко това, което искаш и към което се стремиш е друга брънка във веригата, която спъва хората по пътя им към Себереализацията и успешното изпълнение на мисията, с която са дошли. 
Хората имат проблем с оценяването. Те трудно ценят това, което имат, което им е дадено. Обикновено го оценяват чак когато го загубят, но тогава е прекалено късно.
Нещо, което определено не достига в човеците е и Благодарността. Тя е свързана с оценяването и е негов дълбок израз. Да цениш и да бъдеш благодарен е наистина толкова важно, толкова красиво и толкова могъщо преживяване, което привлича Благодатта, Изобилието и всичко за което сме благодарни и признателни.
Хората много трудно си признават грешките, недостатъците, пороците. Те почти ненавиждат тези, които всъщност са им най-добрите приятели, казвайки им истината в очите, играейки ролята на огледало за тях и по този начин помагащи им за самоусъвършенстването и израстването. Думата "извинявай" се оказва една от най-трудните, в речника на някои хора, тя просто отсъства. Да можеш да виждаш себе си като страничен любящ наблюдател - обективно и честно, да признаваш, когато си сбъркал, да се извиниш и поискаш прошка, да се стараеш да се променяш е сила - силата, която води Еволюцията, Промяната, пътя към Съвършенството.
Друго нещо, което се оказва голям проблем за хората е прошката. Инстинктивно и първосигнално, те тръгват и предпочитат да отмъщават, сякаш изпитват някакво странно удоволствие от това да си го връщат, да мъстят и така стават същите като тези, от които са пострадали и порочният кръг се завърта до безкрайност. Законът на джунглата: "око за око, зъб за зъб", влиза в действие, а това означава война, конфликти, раздори, противодействия водещи до страдания, наранявания, мъчения, изтезания, смърт. 
Време е всичко това да се промени! Не си ли простим, не започнем ли на чисто, ще стигнем до взаимоунищожение и в крайна сметка самоунищожение на човечеството като цяло.
Чувствителност, емпатия, съчувствие, състрадание - ако хората можеха да си позволят тези преживявания, вместо да се страхуват от тях, биха усещали другите и себе си много по-добре и нямаше да има толкова много недоразумения, разминавания, болка, жестокост и садизъм. 
Голяма част от хората са със сериозни блокажи в сърдечната чакра. Те сякаш са си забранили да обичат. Те се страхуват да обичат, за тях обичането носи само неприятности и болка, и така правят избор, който ги задържа в Еволюцията им и ги отдалечава от самите тях, те избират Страха вместо Любовта. А страхът е застой, даже регресия, той блокира, разединява, храни тези, които искат да властват и управляват над душите и съзнанията ни, следвайки формулата "Разделяй и владей".
Любовта свързва, обединява, пречиства, зарежда, ражда, твори, сътворява. Любовта е двигателят, силата, мотивът, причината, поводът за всичко прекрасно, което съществува, което Е и ще пребъде навеки, защото е Божествено и за благото на всички. 
Обичам ви!

image




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1815608
Постинги: 818
Коментари: 762
Гласове: 2700
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930