Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02 17:34 - Апостолът на Свободата
Автор: delianaangel Категория: Изкуство   
Прочетен: 392 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.02 22:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли ( 6 юли стар стил ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий в Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава РаковскиЛевски се посвещава изцяло на революционното дело и борбата за свободата на България . Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
 На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче, източно от Ловеч. Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. През февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник .  
"В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
Каквото съм правил, в полза народу е
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.
Михаил К. Буботинов също дава описание:
На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ...
Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:
„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
  "Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа,  всеки иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето. "                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Левски до богат българин във Влашко                          6.10.1871 г      

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. — из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски
"Дела трябват, а не думи."
Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."
Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.
"Днешният век е век на свободата."
"Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! 
"Бързата работа ялова излиза."
"Дързост и постоянство!"
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
Всички зависят от вишегласието. — до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."
"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."
"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
"Всекиму ще се държи сметка за делата."
"Всичко се състои в нашите задружни сили."
"Интригата спира хода на народната работа."
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."
"Народната работа стои над всичко."
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."
"Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
"Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!"
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Народе ? ? ? ? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски
Васил Левски

Писмото, в което Христо Ботев описва Васил Левски
" Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер ! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най -добро положение . Студ , дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел ! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности ... "                    

За Васил Левски                                                                                                                                                           
"Неговото безстрашие, ловкостта, с която излизаше невредим от опасностите, естествената му скромност, нравствената му чистота, голямото му търпение и великодушие заедно с величието на подвига и жертвата му превърнаха неговото дело в легенда. Неговото име стана най-скъп символ на народното съзнание. А самият той израсна като един от най-съвършените изразители на българския народностен дух . Идеите, делото, легендарният живот на Васил Левски, Апостола на свободата, са велик и вдъхновяващ патриотичен пример за българския народ. Великото му дело и светлият пример на неговия живот ще останат завинаги в съзнанието на българския народ и ще изпълват поколенията с най-дълбока обич и признателност. "

         
"Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! (…)

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди."

— Иван Вазов, из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.

 
 Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев          

Васил Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.

— проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013   
               image                                                                                                                                                        
image                                                                                            image     
image  
image  
                                                      



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 1897845
Постинги: 837
Коментари: 781
Гласове: 2793
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930