Постинг
11.02.2017 14:52 -
Издигане
Автор: delianaangel
Категория: Изкуство
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2017 09:55
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.02.2017 09:55
Движим се по ръба на бръснача,
в зоната на дуалността,
а под нас зеят бездни
готови да ни погълнат.
Всяка стъпка е риск
и трябва да е добре премерена.
За да успеем
трябва да сме толкова леки,
по-леки от въздуха, който дишаме.
За да успеем
трябва да сме чисти
като утринна роса.
А над нас Небеса
отворили са се
и ни очакват затаили дъх
да успеем да се издигнем,
гравитацията да преодолеем,
да се освободим от всичко, което ни тежи,
привързва ни долу
и в низините иска да ни задържи.
Отхвърляме игото над душите ни,
избираме Свобода.
Изправяме се над омразата,
за да възтържествува Любовта.
Разкъсваме паяжините на лъжите,
в които ни омотават толкова дълго.
Търсим Истината
и тя ни намира готови за нея.
За да се измъкнем ще е нужен скок,
да натрупаме в себе си мощ
да изплуваме на ада от дълбините
и да се изстреляме във висините.
Ангели бдят над нас,
шепнат ни в душите
как да се спасим,
раните да заздравеят
и да си спомним кои сме,
да захвърлим маските и игрите
и да бъдем истински.
И тази изначална доброта,
която ни е създала
да се възроди
и да изгрее
в цялата си красота -
като стъпкано семенце,
което в себе си сили намира
да покълне и да израсте
над това, което го потъпква.
Цвят да разтвори изумителен
и аромат да даде
на всички без да подбира,
защото разбира,
че само Любовта
може да излекува това,
което е забравило как да обича.
Крилете ни свити, унили
отдавна висят,
а жадуват да се разтворят,
да затрептят
в полет,
какъвто никога досега
не са имали възможността
да осъществят.
Да се завърнеш у Дома
след дълги времена
на забрава и тъга,
на липса и пустота,
на търсене и гнет.
Да застанеш пак отпред
в ято готово
да се слее с Вечността,
там където празникът не спира,
защото всеки разбира,
че частица е от Едно
и да се слее с Бог
с радост избира. Деляна Ангелова
11.02.2017 г..jpg)
в зоната на дуалността,
а под нас зеят бездни
готови да ни погълнат.
Всяка стъпка е риск
и трябва да е добре премерена.
За да успеем
трябва да сме толкова леки,
по-леки от въздуха, който дишаме.
За да успеем
трябва да сме чисти
като утринна роса.
А над нас Небеса
отворили са се
и ни очакват затаили дъх
да успеем да се издигнем,
гравитацията да преодолеем,
да се освободим от всичко, което ни тежи,
привързва ни долу
и в низините иска да ни задържи.
Отхвърляме игото над душите ни,
избираме Свобода.
Изправяме се над омразата,
за да възтържествува Любовта.
Разкъсваме паяжините на лъжите,
в които ни омотават толкова дълго.
Търсим Истината
и тя ни намира готови за нея.
За да се измъкнем ще е нужен скок,
да натрупаме в себе си мощ
да изплуваме на ада от дълбините
и да се изстреляме във висините.
Ангели бдят над нас,
шепнат ни в душите
как да се спасим,
раните да заздравеят
и да си спомним кои сме,
да захвърлим маските и игрите
и да бъдем истински.
И тази изначална доброта,
която ни е създала
да се възроди
и да изгрее
в цялата си красота -
като стъпкано семенце,
което в себе си сили намира
да покълне и да израсте
над това, което го потъпква.
Цвят да разтвори изумителен
и аромат да даде
на всички без да подбира,
защото разбира,
че само Любовта
може да излекува това,
което е забравило как да обича.
Крилете ни свити, унили
отдавна висят,
а жадуват да се разтворят,
да затрептят
в полет,
какъвто никога досега
не са имали възможността
да осъществят.
Да се завърнеш у Дома
след дълги времена
на забрава и тъга,
на липса и пустота,
на търсене и гнет.
Да застанеш пак отпред
в ято готово
да се слее с Вечността,
там където празникът не спира,
защото всеки разбира,
че частица е от Едно
и да се слее с Бог
с радост избира. Деляна Ангелова
11.02.2017 г.
.jpg)
Вълнообразно
Няма коментари
