Очите й по детски чисти
излъчват все пак светлина.
И нежно, свенливо усмихва се,
надежда в нея живее
в очакване на любов и топлота.
Но споменът за загиналия баща
радостта й в сълзи дави
и очите й потъват навътре
и потъмняват леко.
Мъка сърцето на детето облива,
но все пак надежда душата му излъчва,
че чисто като роса,
то не може да не обича,
не може да не вярва.
Ти си прелест, мило,
ти си красота
и преживяното във войната
ще те направи още по-силна, 
още по-добра.
Войната и глада
не могат да победят Любовта.

С цялата ми Любов и съчувствие

На фона на войната всичко изглежда като безумна суета.